Сърдечносъдовите заболявания редом с онкологичните са сред водещите причини за смъртност в България. Съвременната медицина днес разполага с множество не само медикаментозни, но и оперативни методи за лечение на кардиоваскуларните болести. Ако не се се постигне лечение, то поне в много случаи облекчаване на симптомите и подобряване качеството на живота, както и удължаването му.

 

Запознайте се с някои от най-често използваните техники на сърдечната хирургия.



Кардиоверзия

Кардиоверсията позволява възстановяване на нормален сърдечен ритъм, когато при пациента той е извън нормата. Процедурата е показна за третиране на предсърдно мъждене и други нарушения в ритъма на предсърдието.


Процедурата се състои в поставянето на два електрода върху гръдната клетка на пациента (на гръдния кош) или пък поставянето им единия на гърдите, другия на гърба. След това през електродите се пропуска предварително изчислено количество енергия през тялото към сърцето. Това освобождаване на енергия кара сърцето „да подскочи“, прекъсвайки по този начин предсърдното мъждене и съответно болестният грешен ритъм на сърцето. С това обикновено се възвръща и нормалният сърдечен ритъм. Процедурата е подобна на дефибрилацията, но с използване на по-голямо количество електричество.


Пейсмейкър – електрокардио стимулатор

Както името му предполага това е устройство, което служи за стимулиране на сърдечния ритъм и до него се прибягва най-често, когато сърдечната чистота е прекалено забавена. Кутийката на сърдечния стимулатор съдържа електрически жички, захранвани от батерия, както и малък чип. Устройството анализира в хода на деня ритъма на сърцето, отбелязва наличието на аномалии в него и в случай на такива, освобождава електричен импулс, с което довежда до съкращение на сърдечния мускул и предотвратява евентуален синкоп (припадък).


В Европа около 2 000 000 души „съжителстват“ с пейсмейкър. Става въпрос за оперативна интервенция с много малко рискове, до която се прибягва и при хора в напреднала възраст. Най-често манипулацията се състои в създаване на малък кожен разрез, през който се слага устройството в областта на ключицата и въвеждане на електродите по венозен път в сърцето. Кутийката на стимулатора се свързва със сондите и се поставя подкожно пак в областта на ключицата.


Лазерна реваскуларизация през сърдечния мускул

Тази техника се използва в случаите на тежка сърдечна ангина (стенокардна болест), които не се облекчават нито от ангиопластика, нито от аорто-коронарен байпас. При изпълнение на интервенцията се създават с помощта на лазер множество микроскопични тунелчета в тъканта на миокарда (сърдечния мускул). Това позволява на кръвта, задържана в сърцето, да отиде директно към кардиомиоцитите (клетките на миокарда) и да ги обогати с кислород.


Целта на този терапевтичен метод не е да замести аорто-коронарния байпас или ангиопластиката, а напротив - да допълни терапевтичния кардиологичен арсенал, за да се лекуват пациенти с рефрактерна гръдна ангина при провал или невъзможност за проеждане на конвенционалните методи.


Сърдечна трансплантация

Тя не е най-честата операция, но заслужава внимание, тъй като представлява последното налично решение при отхвърляне на другите възможности. Състои се в премахване сърцето на пациента с прекъсване на големите съдове, влизащи и излизащи от него, и заместването му със здраво сърце, произлизащо от донор, намиращ се в мозъчна смърт. Тази интервенция е много дълга по продължителност, но е ценна възможност за пациентите, независимо, че на тях им се налага да приемат имуносупресивна терапия до края на живота си. Въпреки това 70 % от тях все още са живи 10 години след операцията.


Присаждането на сърце се извършва само между донор и рецепиент от една кръвна група (от АВ0-кръвно-груповата система), за да се намали риска от отхвърляне на това чуждо тяло от имунната система на реципиента. При всички случаи няма как да се държи сметка за системата на главния комплекс за тъканната съвместимост (ГКТС или HLA – системата), тъй като би отнело прекалено много време за откриване на напълно съвместим по нея донор. 
 

Към първа част на материала