За първи път терминът алергия е използван от австрийския педиатър - Клеменс фон Пирке, който дава определението: „изменена реакция към действието на различни фактори от външната среда”.


Характерно е, че алергията се изгражда – тоест трябва да има предшестваща среща с молекулите на веществото, което се приема като алерген. За разлика от това при развитието на непоносимост не се налага да има предварителна среща.


Към днешна дата статистиката показва, че приблизително 80 милиона европейци страдат от определена форма на алергия. В рамките на 6 години – за периода от 2007 до 2013 г. Европейският парламент инвестират над 54 милиарда евро за изследвания върху алергиите.



До 70% от алергиите се срещат при деца до 14-годишна възраст. При възрастни значително по-рядко се развива алергия, тъй като обикновено тя се проявява още в детска или юношеска възраст. След 30-годишна възраст най-честата причина за развитие на алергия са наличието на зъбни грануломи, както и гъбична инфекция (кандидоза), която може да засяга различни органи – устна кухина, влагалище, кожа и други.


При развитие на алергия на базата на гъбична инфекция се наблюдава и алергична реакция към храни, съдържащи хлебна или бирена мая, както и други в които се съдържат дрожди.


Вирусната етиология също е заложена в основата на някои алергии. Често се открива хронична инфекция с хепатит В или Epstein-Barr вируса, които водят до проявата на хронична уртикария.


На практика всичко може да предизвика алергия. Включително е наблюдавана алергия и към таблетки витамин С. Предполага се, че тази алергия не се дължи на самата молекула на витамина, а на помощните вещества, които се съдържат в нея. Подобни са предположенията и за алергиите към кортикостероиди.


Най-често се развиват алергии към по-богатите на протеини храни – млечни продукти, различни видове ядки, морски дарове и други. Растения от семейство Сложноцветни отделят най-голямо количество цветен прашец – до 1 милиард броя на растение. Но друга характерна особеност е, че могат да се разпространяват до 200 километра в диаметър от мястото на цъфтеж.


Азотни багрила, които се влагат в различни храни се метаболизират от бактериите в чревния тракт, което води до преобразуването им в други вещества, някои от които с по-голяма токсичност от първоначалната.


Някои хранителни адитиви – например тартразин са с висок алергизиращ потенциал. Естери на салициловата киселина също дават алергични реакции. Те се влагат най-често в храни с ментов вкус.


Сулфити, които се влагат като консервант във вино и сушени плодове също имат алергизиращ потенциал. Те се преработват в черния дроб, но в присъствието на елемента молибден. Достатъчното му количество в организма е от съществено значение за осъществяване на обезвреждане на сулфитите.


Проучване на изследователи от БАН потвърждава директното увреждане на ДНК от някои оцветители, които се използват в хранителната промишленост. Този факт налага и идеята, че няма безопасна доза, тъй като се получава акумулация на съответното съединение в клетките на организма.
Никелът се влага в почти всички бижута от по-нисък клас, а броят на алергичните към него лица нараства.


Сравнително често наблюдавана алергия е тази към акарите – микрокърлежи, които се задържат основно в спалното бельо, както и по повърхността на матрака и възглавниците. Акарите се хранят с отпадналите епителни клетки от повърхностния – рогов слой на кожата. Често пациенти, които развиват алергия към тези акари са алергични и към храната, която се продава за декоративни рибки. Причината е сходството на акарите с дафнията (разред водни бълхи), която е основна съставка в храните, които се предлагат в зоомагазините.


Често се среща заблудата, че алергията към котки се дължи на чувствителност към тяхната козина. Реалният факт е, че алергията е към слюнката на тези животни, които „къпейки се” (ближейки се) я разнасят по цялата козина.