Човешкият имунодефицитен вирус (ХИВ) принадлежи към групата на ретровирусите и се предава от един човек на друг чрез телесни течности като семенна течност, кръв, вагинални секрети и майчино мляко. Останалите телесни течности (например слюнка, пот, урина) не представляват опасност за предаване на инфекцията.

 

Човешкият имунодефицитен вирус (Human immunodeficiency virus) е причинителят на синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). ХИВ е ретровирус, който инфектира и разрушава CD4+ Т-лимфоцитите, наречени още Т-хелпери (Th-лимфоцити). Съществуват два подвида на вируса - HIV-1 и HIV-2.


 

Тестът за ХИВ се използва, за да бъде определено дали даден човек е бил заразен с вируса на СПИН. Тестът обикновено се извършва върху проба от кръв или слюнка, но съществува и тест на базата на проба от урина.

 

Както тестовете на място, използвани в болници и клиники, така и тестовете за домашна употреба, са изключително точни, ако бъдат използвани правилно. Въпреки това, тестовете могат да дадат неточен резултат, ако бъдат извършени твърде скоро след експозицията на вируса.

 

Тестването на всеки три до шест месеца се препоръчва за хора, които принадлежат към рискови групи, за които има по-голяма вероятност да бъдат заразени с ХИВ, като:

  • Инжекционно употребяващи наркотични вещества;
  • Сексуално активни мъже, които правят секс с мъже;
  • Хора, които практикуват секс без адекватна защита, включително секс без презервативи или секс с множество партньори

Съществуват както индиректни, така и директни методи за изследване за ХИВ. Индиректните методи не са създадени да откриват вируса, а по-скоро протеини, наречени антитела, които се произвеждат от имунната система в отговор на вируса. Директните методи за изследване откриват или протеини на повърхността на вируса, наречени антигени, или генетичния материал на ХИВ под формата на РНК (рибонуклеинова киселина). Има няколко опции за тестване, които се различават по своята скорост, точност и лекота на използване и включват:

  • Бързи тестове на място, които могат да дадат предварителни резултати за около 20 минути. Те може да изискват капка кръв от пръста на пациента или използването на тампон, който се трие във венците. От тях предпочитаният метод е кръвен комбиниран тест за HIV (ХИВ комби тест), който комбинира търсенето на HIV антигени и антитела (Ag/Ab);
  • Стандартните тестове на място са лабораторни тестове, които откриват само HIV антитела като тестът HIV ELISA (ензимно-свързан имуносорбентен анализ) или тестът Western blot и изискват вземане на кръвна проба. Днес тези изследвания се използват по-рядко и до голяма степен са заменени от комбинирания тест за HIV антиген/антитяло;
  • Бързите тестове за домашна употреба, които са на базата на слюнка, за откриване на антитела при инфекцията могат да бъдат закупени онлайн. Макар и по-малко точни от тези, които се правят в клиника, те предоставят поверителност и дават резултати за около 20 минути;
  • Съществуват и други тестове за самоизследване и откриване на антитела, които изискват поставянето на капка кръв върху тестова карта, която след това се изпраща в лаборатория за анализ. След това резултатите могат да бъдат получени или по телефона, или онлайн. За съжаление този вид изследвания все още не навлязал в нашата страна;
  • Ако се предполага ранна инфекция, е препоръчително изследването на РНК на HIV чрез PCR на базата на клиничните и епидемиологични показания на пациента. Тестовете за нуклеинова киселина (NAT) са кръвни тестове, които откриват РНК на вируса. Макар и по-скъп, NAT може да открие ХИВ по-рано от други форми на изследване и може да бъде подходящ, ако пациентът скоро е имал високорискова експозиция или изпитва остри симптоми на ранна инфекция. NAT се използва също за скрининг на дарена кръв или изследване на новородени, за които се подозира, че имат ХИВ.

Отрицателният резултат за антитела обикновено показва липса на инфекция, но не изключва ранна инфекция с вируса. Повечето домашни тестове за ХИВ изискват период от 25 до 90 дни от датата на инфектиране, за да открият ХИВ с точност, в противен случай могат да дадат фалшиво-отрицателни резултат. Някои видове тестове се нуждаят от по-кратък период от време и могат да открият ХИВ по-рано след излагане на вируса.

 

Всеки получен положителен резултат изисква втори потвърждаващ тест, за да бъде гарантирано, че диагнозата е правилна.

 

Ако даден пациент има съмнение, че е бил заразен с вируса в рамките на последните 72 часа, е необходимо незабавно да говори с медицинско лице за започването на постекспозиционна профилактика, която представлява тройна комбинация от антиретровирусни медикаменти за период от 28 дни.

 

Референции:
1. Centers for Disease Control and Prevention. HIV Surveillance Report
2. National institutes for Health. HIV testing overview
3. Arora DR, Maheshwari M, Arora B. Rapid point-of-care testing for detection of HIV and clinical monitoring
4. Food and Drug Administration. First rapid home-use HIV kit approved for self-testing
5. Food and Drug Administration. Information regarding the OraQuick In-Home HIV test