В началото на дъждовния сезон въпросът за катастрофите на пътя отново излиза на преден план. Граждани, служби и експерти непрекъснато обединяват усилия, за да търсят и отстраняват зависимите от нас фактори за възникване на инциденти. Безспирно се обсъждат ролята на шофирането в нетрезво състояние, с превишена скорост, неспазването на дистанция и предимство, както и пропуските в качеството на пътната настилка и автомобилите.


В този ред на мисли има един елемент, който рядко се споменава, но за сметка на това стои в основата на сигурното шофиране – доброто зрение. Ясно е, че именно то е най-ценният източник на информация що се касае за шофирането. Влошеното зрение на шофьора е една от важните причини за пътните инциденти.


Евентуалните причини за дефицит в зрението са добре известни. Сред тях фигурират катарактата, макулната дегенерация, диабетна ретинопатия, глаукомата и цикатрикси на роговицата. В групата на „злодеите“ те си правят компания още с нарушението в бинокулярното зрение (зрителна координация), които могат да станат причина за нестабилно зрение, двойно виждане, отсъствие на усет за тройно измерение, както и за забавена реакция при неочаквано събитие – например изскачащо пред колата дете на пътя. Не на последно място много разпространени са и рефрактерните нарушения – късогледство, далекогледство и астигматизъм.



Може да звучи изненадващо, но некоригираното далекогледство (хиперметропия) е способно да предизвика сънливост на волана. Не са рядкост хората с късогледство (миопия) или астигматизъм, които не носят очила, шофирайки, а и по принцип. Това ги възпрепятства да виждат достатъчно надалеч, за да предотвратят инциденти.


Младите също са засегнати

Вярно е, че с напредване на възрастта нараства и честотата на проблемите със зрението, но някои от тях засягат дори и най-младите шофьори. Това значи, че всеки път, който излизаме на пътя, е много вероятно да се изправим пред шофьор със зрително нарушение (или ние самите да сме такъв).


Освен качеството на зрителната острота има и други елементи на зрителната функция, които допринасят за сигурното шофиране. В действителност зрението интегрира в себе си не само добро качество на възприеманата картина, зависещо от работата на ретината, но и поддържане на идеален синхрон на очните движения. Крайна цел е в мозъка да се създаде ясна сцена на това, което се случва с добро следене на динамиката – измененията в зрителното поле. В този момент идеята, че изследването на очното здраве на шофьорите е ключово за ограничаване на пътните инциденти, изглежда напълно логична.


Важно е да се подчертае, че основната част от зрителните болести и аномалии във функцията на зрението често са безсимптомни и могат да се разкрият единствено в рамките на задълбочен преглед от офталмолог (или когато е прекалено късно – на пътя).


В подкрепа на това е и фактът, че лезиите, характерни за диабетна ретинопатия, са налице при 25% от пациентите с новодиагностициран диабет.


Как смущенията в зрението пречат на шофирането?

За катарактата или „пердето“ е ясно. Тя създава един воал пред окото и постепенно може да доведе до слепота.


Диабетната ретинопатия както и други заболявания на ретината (например макулна дегенерация) буквално „изяждат“ функциониращите колбички и пръчици – рецепторните клетки на ретината. Това директно уврежда качеството на възприемания образ.


Късогледството е дефект на рефракцията (пречупването) на образа. При него окото е неспособно да получи ясен и фокусиран образ на далечно разстояние. Така наблюдаваната картина при шофиране е винаги малко или повече размазана, а самият човек може да страда и от болка в главата и напрежение в окото.


Астигматъмът също е рефрактерна аномалия. При него има разлика между вертикалния и хоризонталния меридиан на роговицата. При това условие образът винаги е неясен и източен вертикално или косо. Съответно зрението е неясно както за близо, така и за далеч.  За тези хора шофирането по тъмно е почти невъзможно, защото отблясъците от фарове и лампи също имат удължена форма и допълнително заслепяват.


Независимо каква е законовата уредба, всеки шофьор трябва проактивно и редовно да изследва очното си здраве като ключова мярка за предотвратяване на инцидентите по пътищата.