Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смъртност в световен мащаб. Заболяемостта от артериална хипертония за страните от Европейския съюз варира в рамките на 30-45%. В България сърдечносъдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Статистически данни показват, че заболяемостта от хипертония при лица над 15-годишна възраст в някои страни достига до 30%.


Голяма част от засегнати, особено в ранните стадии на артериалната хипертония пренебрегват лечението, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане.


Данни за висока честота на хипертонията и недостатъчен контрол при вече настъпили усложнения са главни причини и мотив за ежегодните провеждания на национални информационни кампании. На 17 май се чества и денят за борба с атериалната хипертония.



Какви са методите на физикалната терапия, които се прилагат при пациенти с артериална хипертония?


Проучвания показват, че редовната физическа активност, особено в ранните стадии на артериалната хипертония могат да снижат стойностите на налягането в покой.


Първоначално се правят тестове и се сваля подробно анамнеза, за да се прецени дали пациентът е показан за провеждането на физикална терапия.


Главно място заема кинезитерапията при хипертонично болните. Съставят се програми с упражнения, които се изпълняват ежедневно. Теренното лечение е част от методите на активната кинезитерапия. Представлява дозирани изкачвания на специално подбирани пътеки с различен наклон. В началото се избират пътеки с малък наклон и дължина до 500 метра. Впоследствие трудността се повишава, до достигане на дължина на пътеката 3000-5000 метра.


Освен дозираните пътеки се препоръчват и свободни разходки. Утринната гимнастика е също задължителен елемент на кинезитерапията.


За климатлечение в среднопланински курорти се насочват пациенти с хипертонична болест първа степен (систолно налягане – 140-160 и диастолно – 90-100 мм живачен стълб), както и част от болните с втора степен, с добър общ функционален и коронарен резерв.


Климатолечение в крайморски райони също се препоръчва при пациенти с първа и втора степен хипертония, но превишаване на излагане на слънце повече от 60 минути не е препоръчително. Посещенията на море се препоръчват през пролетните и есенните месеци, когато слънцето все още не е толкова силно.


Балнеолечението е по-интензивна процедура, в сравнение с клиамтолечението. Подходяща е при пациенти първа и втора степен на артериална хипертония, но без данни за сърдечна недостатъчност. Ваните с минерална вода се правят при индиферентна температура – тази на тялото (36-37 градуса). Процедурите са с времетраене 10-20 минути, като се правят през ден или с ден почивка между два последователни дни.


Най-ефективни са въглекиселите (Михалково), сероводородните (Сапарева баня, Вонеща вода, Шабла) и радоновите (Хисаря, Велинград, Павел баня) минерални води. 


Ваните на Хауфе за подходящи при тези пациенти, като те намаляват както спазъма на съдовете, така и понижаване на периферното съдово съпротивление. Противопоказани са болни с трайни изменения на съдовете.


Други подходящи методи, които все повече навлизат в практиката са прилагането на акупунктура и акупресура. Като методът може да се комбинира с прилагане на токове (електроакупунктура – най-често ток на Д`aрсонвал), както и прилагането на лазер – лазерпунктура (когато се използва само лазерен лъч в специфични точки) или лазеракупунктура (съчетание на поставена игла в акупунктурна точка и допълнително въздействие с лазер).


Други подходящи методи са електромасажът в рефлексогенни зони, както и електрофорезата (вкарване на медикаменти под действието на електрочен ток) в акупунктурни точки.