Болежките и телесните несгоди ни сполетяват обикновено като гръм от ясно небе. Шокирани първоначално, ни е трудно да направим логическата връзка между действията ни, обкръжението или случайни събития и настъпилите в последствие заболявания.


Болестите имат причина за възникването си – била тя една или стечение от множество патогенни фактори. Тези заболявания, за които причината все още ни е неизвестна, наричаме идиопатични. С напредване на научните възможности групата на идиопатичните състояния все повече се стеснява.


Причинител на болестта може да бъде инфекциозен агент (вируси, бактерии и др.), травма, генетично нарушение или пък.. токсичност. Приемът на медикаменти винаги има някаква цена. При изписването им лекарите се опитват да намерят златния баланс между полза и вреда. Един от органите, които могат да пострадат от нежелани лекарствени реакции, е зрителният – окото.



Смущения в рефракцията

Рефракцията позволява наблюдаваният обект да има фокусирано изображение точно върху ретината, независимо от разстоянието, на което се намира от окото (в определени граници, разбира се). Светлинните лъчи се движат успоредно, но след като преминат през пречупващите среди на окото (основно роговица и леща), те започват да се събират (конвергират) в една обща точка. В идеалния случай тази точка попада точно на нивото на ретината, а ако е пред или зад нея образът е нефокусиран.


Лещата променя пречупвателната си способност благодарение на цилиарния мускул, за който е заловена. Зеничният отвор също играе роля, модулирайки количеството допусната светлина.


Мидриатици са тези медикаменти, които водят до разширяване на зениците, което ограничава акомодацията и води до ефект, наречен „хиперметропизация“. Смущението се усеща при гледане наблизо, усещане за псевдопресбиопия за младите пациенти (старческо късогледство) или влошаване на вече наличната пресбиопия. По-сериозно последствие може да е залепване на зеничния ръб към стоящата зад него леща при предразположените пациенти. Това може рязко да повиши вътреочното налягане и да доведе до остра глаукома. Медикаменти с такова действие биха могли да бъдат атропин, скопаламин, фенотиазин, някои бронходилататори и инхибитори на серетониновия рецептор, адреналин, амфетамини, леводопа и други.


Миоза е свинане на зеницата. Миотици са медикаменти, които биха могли да свият зеницата и да предизвикат спазъм на акомодацията, създавайки по този начин миопизация – зрението е като при късогледство. Най-затрудняващо е гледането надалеч.


Диуретиците променят хидратацията и обема на очните структури (леща и цилиарно тяло), което може да доведе до смущения в рефракцията.


Кортикостероиди и катаракта

Независимо от начина им на прием, пък било то и чрез инхалации (при бронхиална астма) , кортикостероидната терапия при продължително време може да предизвика катаракта. Акумулираната доза изглежда е основният рисков фактор, но и индивидуалните особености на пациентите също имат важен принос.


Токсичност върху ретината

Потенциалната необратимост на медикаментозните токсични ретинопатии, както и фактът, че те в началото са безсимптомни, поставя голям акцент върху тези заболявания.


Антималарийните медикаменти могат да имат сериозни ретинни последствия, което оправдава редовно проследяване от офталмолог. Използвани като първа линия за лечение на множество заболявания, днес те все още са едни от най-добре толерираните агенти в арсенала на антиинфламаторни средства – не само при малария, но и при автоимунни болести, ревматоидни състояния, системен лупус еритематодес, псориазис и др. Обикновено тези болести налагат продължителна терапия в течение на години с посочените лекарства.


Въпреки това тяхната ретинотоксичност макар и рядка, често засяга областта на макулата. Това състояние е отговорно за значимо и необратимо влошаване на зрителната острота и налага задълбочено търсене на ранни признаци по време на целия период на лечение с тези медикаменти.

 

Засягането на макулата дълго време е безсимптомно и спирането на антималариците след първите офталмологични признаци може да стабилизира състоянието.


Рискови фактори за възникване на макулопатия са прием на тези медикаменти повече от пет години, възраст над 60 години, бъбречна или чернодробна дисфункция, наднормено тегло и вече съществуваща ретинопатия с друга причина.

 

Към първа част на статията