Свръхчувствителността към алергени при астма предизвиква активиране на имунната система и дава началото на сложна верижна реакция, включваща множество клетки и вещества. Този процес включва ранна и късна фаза.

 

Ранната фаза започва, когато имунната система засече алергени или дразнители в тялото. В отговор плазматичните клетки отделят голямо количество антитела от клас имуноглобулин Е (IgE). Антителата (имуноглобулините) представляват серумни гликопротеини, които се образуват след проникване на антиген в организма.


 

Обикновено концентрацията на IgE в тялото е много ниска (по-малко от 0,001% от всички имуноглобулини). Функцията на IgE е да се прикрепя към няколко вида бели кръвни клетки (мастоцити и базофили), които могат да варират в зависимост от вида на астмата. Тези клетки освобождават активни вещества, които участват в алергичните реакции и от своя страна активират голямо количество имунни клетки, които предизвикват проявите на алергичната реакция – хрема, задух, обрив, отоци.

 

Всеки тип IgE антитяло е специфичен маркер за определен алерген и реагира единствено на него. Поради тази причина някои хора са алергични само към пърхот на домашни любимци (произвеждат IgE антитела само към домашни любимци), докато други хора са чувствителни към множество алергени, защото имат повече от един тип имуноглобулин Е антитела.

 

Мастоцити

 

Мастоцитите (вид левкоцити или бели кръвни клетки) са особено разпространени в определени области на тялото, като белите дробове. След като IgE се прикрепи към мастоцита, тази клетка ще реагира на присъствието на алерген чрез освобождаване на:

  • Цитокини - протеини, които задвижват възпалителните процеси чрез интерферони, интерлевкини и тумор некрозис фактор-алфа (TNF-α);
  • Хистамин - биологичен амин, намиращ се във всички телесни течности, който разширява кръвоносните съдове, предизвиква възпаление, причинява симптоми на алергична реакция (сърбеж, сълзене на очите и възпалено гърло) и води до бронхоконстрикция (свиване на гладките мускули на бронхите) и производство на слуз (секрет);
  • Простагландини - биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите, участващи във възпалението, производството на секрет, бронхоконстрикция и ремоделиране на дихателните пътища;
  • Левкотриени - вещества, които включват изключително мощни бронхоконстриктори;
  • Тромбоцит-активиращ фактор (PAF) - вещество, свързано с анафилаксията (тежка и потенциално животозастрашаваща алергична реакция) и което може да намали ефективността на лекарствата за алергия

Базофили

 

Базофилите (базофилните гранулоцити - вид левкоцити или бели кръвни клетки) изпълняват редица важни функции, може би най-важната, от които е действието им при определени възпалителни реакции, особено тези, включващи алергии.

 

Базофилите са част от вродената имунна система, която предизвиква неспецифична реакция към всичко, което тялото счита за вредно. За разлика от адаптивния имунитет, който предизвиква целенасочен отговор, вроденият имунитет води до генерализирана (обща) атака, включваща възпаление, подуване, болка, треска и умора.

 

Базофилите, подобно на мастоцитите, произвеждат хистамин, левкотриени и тромбоцит-активиращ фактор. Наличието на твърде много базофили в кръвта (базофилия) може да бъде мощен двигател на симптомите на астма, включително:

  • Тежко възпаление на белите дробове;
  • Бронхоконстрикция;
  • Прекомерно производство на слуз, което причинява кашлица и дихателна обструкция (запушване);
  • Базофилите са особено замесени при астма с преобладаващ алергичен компонент

Еозинофили

 

Еозинофилите (кръвни клетки, принадлежащи към класа на левкоцитите) са по-малко ангажирани с алергична астма и са свързани повече с еозинофилна астма.

 

Еозинофилната астма обикновено е тежка и се появява най-често в зряла възраст. Въпреки че включва алергична реакция, много хора с този тип астма всъщност нямат алергии, към които да са чувствителни. Еозинофилите:

  • Съдържат възпалителни вещества;
  • Синтезират левкотриени (които увеличават бронхоконстрикцията);
  • Експресират множество цитокини (които предизвикват възпаление)

Смята се, че еозинофилната астма е свързана с набор от симптоми, които не присъстват при други типове астма, като:

  • Хроничен риносинузит;
  • Назални полипи;
  • Набъбнали лигавици в носните проходи;
  • Загуба на обоняние

Когато хроничният риносинузит и назалните полипи придружават астмата, те могат да предразположат към астма, предизвикана от аспирин. Когато са налице и трите условия, те са известни като триада на Самтер.

 

Неутрофили

 

Хората с тежка астма, която не реагира добре на лечение с кортикостероидни лекарства, често имат високи нива на неутрофили (най-многобройния вид бели кръвни клети, които съставляват приблизително 40-70% от общия брой на левкоцитите). Състоянието понякога се нарича неутрофилна астма.

 

Произведени в костния мозък, неутрофилите са клетки от първа линия на защита. Те унищожават алергени и други нахлуващи патогени (вируси, бактерии), като ги обгръщат и поглъщат. Неутрофилите са част от остър възпалителен отговор и:

  • Активират и регулират няколко имунни клетки;
  • Поддържат хронични възпалителни реакции;
  • Освобождавт набор от цитокини и тромбоцит-активиращ фактор
  • Освобождава тромбоксан, хормон, който свива гладката мускулатура на дихателните пътища;
  • Те участват както във вродения, така и в адаптивния имунен отговор

Т-хелпер 2 клетки

 

Т-хелпер 2 клетки поддържат други клетки по няколко начина, включително подпомагат тяхното активиране. При астмата тези ключови клетки в имунния отговор спомагат за задействане на симптоми на астма, като образуват:

  • Гранулоцит-макрофаги колони-стимулиращ фактор (GM-CSF) - този цитокин „казва“ на стволовите клетки да произвеждат базофили, еозинофили и неутрофили, които помагат за поддържане на възпалението;
  • Интерлевкини - тези регулатори на имунния отговор помагат да се поддържат живи базофилите и еозинофилите

 

Макрофаги

 

Подобно на неутрофилите, макрофагите се произвеждат в костния мозък и поглъщат чужди вещества, за да ги унищожат. При астма макрофагите отделят вещества, които инициират и удължават свръхчувствителността на дихателните пътища, увеличават производството на слуз и увеличават отока и привличат еозинофили към белите дробове. Веществата, които отделят макрофагите, включват:

  • Тромбоцит-активиращ фактор;
  • Простагландини;
  • Тромбоксан

Макрофагите могат в крайна сметка да увеличат симптомите на астма.

 

Късната фаза на астмата настъпва през следващите няколко часа, тъй като много от тези клетки си проправят път към белите дробове, причинявайки повишена бронхоконстрикция и възпаление, което затруднява дишането.

 

Особено се смята, че неутрофилите, еозинофилите и Т-хелпер 2 (Th2) клетките са част от реакцията в късната фаза. Тези клетки могат да бъдат открити в храчките на хора с астма и могат да бъдат свързани с тежки екзацербации (обостряния).

 

Референции:
1. Zhou-Suckow Z, Duerr J, Hagner M, Agrawal R, Mall MA. Airway mucus, inflammation and remodeling: emerging links in the pathogenesis of chronic lung diseases
2. Yamauchi K, Inoue H. Airway remodeling in asthma and irreversible airflow limitation-ECM deposition in airway and possible therapy for remodeling
3. Ferreira VL, Borba HH, Bonetti ADF, Leonart LP, Pontarolo R. Cytokines and interferons: Types and functions
4. Verywell Health. The Pathopysiology of Asthma