Повишеното изпотяване се нарича хиперхидроза. Това е дерматологичен и неврологичен проблем, който се характеризира с повишена секреция от потните жлези. Има два основни типа хиперхидроза: първична и вторична. Първичната хиперхидроза е наследствено и рядко състояние – засяга около 3% от хората. Вторичната хиперхидроза се дължи на подлежащо заболяване или прием на медикаменти.


Вторичната хиперхидроза обичайно се проявява с обилно потене по цялото тяло и често възниква нощно време. Обичайно настъпва след 25-годишна възраст. Има три основни причини за вторична хиперхидроза: прием на медикаменти, физиологични и патологични причини. Към последната група спадат и някои ендокринни заболявания.

 


Захарен диабет и затлъстяване

Макар захарният диабет да няма директна връзка с потенето, това е често оплакване при пациентите със затлъстяване и диабет. Вероятно хиперхидрозата в този случай се дължи на излишните килограми. Смята се, че причината е по-дебелият слой подкожна мастна тъкан, която пречи на топлоотделянето и в резултат компенсаторно се повишава отделянето на пот.


Друга причина за обилно изпотяване при пациентите със захарен диабет, независимо от теглото им, е хипогликемията. С този термин се обозначава спадането на кръвната захар под 3,9 ммол/л. Симптомите на ниската кръвна захар са обилно изпотяване, сърцебиене, разтреперване, прималяване и пригладняване.


Някои от медикаментите за лечение на захарен диабет се свързват с повишен риск от хипогликемии. Най-мощен глюкозо-понижаващ ефект има инсулина. Затова хипогликемиите са често срещани при пациентите със захарен диабет тип 1. Хипоглиемия може да настъпи и при тип 2 захарен диабет, при прием на сулфанилурейни препарати, особено в старческа възраст.


При хора със затлъстяване, без диабет, настъпват реактивни хипогликемии, които са израз на инсулинова резистентност. В тези случаи панкреасът компенсаторно отделя по-големи количества инсулин в отговор на въглехидратна храна, за да се предотврати покачване на кръвната захар извън нормата. Задържането на по-високи инсулинови нива води до рязко спадане на захарта - реактивна хипогликемия. В тези случаи се препоръчва ограничен прием на т.нар. „бързи“ въглехидрати (напр. захар, бяло брашно) и повишен прием на фибри. Така се избягва подобен инсулинов пик и да се задържат по-стабилни нива кръвната захар.


Хронично повишената кръвна захар при захарен диабет води до увреждане на нервните влакна и диабетна невропатия. Тя може да засегне автономните нерви, които са отговорни и за потооделянето. Една от проявите на диабетната невропатия е т.нар. густаторно изпотяване. То се появява по време на хранене и обхваща основно горната част на тялото – главата, врата и гърдите.


Тиреотоксикоза

Хормоните на щитовидната жлеза – тироксин и трийодотиронин (Т4 и Т3) повлияват метаболизма и топлоотделянето в тялото. При повишена функция на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза) се отделят големи количества Т4 и Т3. Те стимулират термогенезата на тялото в покой, т.е. повишават базалната телесна температура. От там и чувството за топло и непоносимост към горещини.

 

Тиреоидните хормони взаимодействат и със симпатиковата нервна система. Рецепторите за адреналин и норадреналин стават по-чувствителни на тяхното действие, което води до значително генерализирано изпотяване при стрес. И така основните симптоми на тиреотоксикозата са свързани със значително ускорения метаболизъм и стимулация на симпатикова нервна система, а именно сърцебиене, намаляване на тегло, повишено изпотяване, нервно напрежение, непоносимост към топлина.


Феохромоцитом

Това е рядък невроендокринен тумор, който може да се образува в кората на надбъбречните жлези и симпатиковите ганглии. Харатерното за този тумор е отделянето на адреналин и норадреналин (катехоламини) в големи количества. Това са невротрансмитери, които обичайно се отделят при стрес (стресови хормони). При феохромоцитом, катехоламините се отделят неконтролируемо, което се изявява с кризисно покачване на артериалното налягане, обилни изпотяване, сърцебиене и главоболие. Често кризите се провокират от физически стимули, като хранене, спорт, напъване и др.


Акромегалия

Това заболяване се дължи на тумор в хипофизата, който отделя растежен хормон. Профузното изпотяване е характерен симптом на активната акромегалия. Хиперхидрозата е придружена от загрубяване и омазняване на кожата, повишено окосмяване, болки по ставите, нарастване на носа, челюстта, устните, езика и крайниците.


Референции:

Lottenberg, A.M.P., Jensen, N.S.O. (2018). Hyperhidrosis and Obesity. In: Loureiro, M., Campos, J., Wolosker, N., Kauffman, P. (eds) Hyperhidrosis. Springer, Cham. https://doi.org/10.1007/978-3-319-89527-7_3

Safer JD. Thyroid hormone action on skin. Dermatoendocrinol. 2011 Jul;3(3):211-5. doi: 10.4161/derm.3.3.17027. Epub 2011 Jul 1. PMID: 22110782; PMCID: PMC3219173.