Когато си направим кръвна картина – било то по повод банална инфекция, преди операция или просто профилактично – тромбоцитите рядко попадат под нашето полезрение. Дори и да се чувстваме добре да нямаме никакви оплавания, с любопитство разглеждаме мистериозните цифри, даващи на лекарите толкова важна информация за състоянието ни. Повечето показатели са ни неясни, всички завършват на някакви „...цити“ и уж всичко е много важно, но тайничко си гледаме към левкоцитите – нашите защитници от инфекциите, и към хемоглобина – защото просто сме чували, че е особено ценен.


Тромбоцитите за сметка на това са някъде надолу, ако не са извън границите на нормата не се сещаме да ги погледнем и изобщо да помислим и за тях. Но щом ги има, би трябвало да изпълняват някаква роля?


Малко повече за тромбоцитите



Всички кръвни клетки произлизат от една плурипотентна стволова клетка в костния мозък. Тя дава начало на няколко основни клона, от които се развиват различните видове клетки на кръвта, като някои от тях се различават много по функции и вид. Един от тези клонове е на мегакариоцитите – предшествениците на тромбоцитите. Последните са най-малите клетки от циркулиращите в кръвта и дори не са истински клетки, до колкото не отговарят съвсем на очакванията за такива.


Производството на тромбоцитите се стимулира от вещество, наречено тромбопоетин. От мегакариоцитите в костния мозък се отделят фрагменти – късчета от тяхната цитоплазма, обвити с клетъчн мембрана. Тези късчета именно са и тромбоцитите, като те съответно нямат и собствено ядро.


Попаднали в кръвта, те циркулират в неактивна форма. Нарушаването целостта на стената на кръвоносните съдове (и някои други фактори) карат тромбоцитите да се активират. Тогава те отделят различни вещества и заедно с фактори на кръвосъсирването  - белтъци, намиращи се в кръвта – създават мрежа, в която са вплетени тромбоцити и други кръвни клетки – кръвен съсирек. Той запушва появилия се дефект и не позволява изтичането на кръв през него, както и постъпването на микроорганизми в кръвообращението. Щом като целостта на съда се възстанови, съсирекът се разгражда.


Средната продължителност на живота на тромбоцита е ниска – около 7 дни. Обиковено слезката е мястото, където е унищожават остарелите тромбоцити.


При ниски стойности на тромбоцитите съответно е нарушено съсирването на кръвта, когато това е необходимо. Техните нормални граници са между 140 и 490 G/L. Намаленото им количество се нарича тромбоцитопения.


Причини за тромбоцитопения


Тромбоцитопениите могат да се разделят на две основни групи – централни и периферни.


Централна е тромбоцитопенията, когато се дължи на дефект в производството на тромбоцити – съответно проблем в костния мозък.


Периферна е тромбоцитопенията, когато при нормална или дори повишена продукция има прекалено голямо унищожение (деструкция) в периферната тъкан, консумиране на произведените тромбоцити или отстраняване от циркулацията – към тази графа спадат имунните и консумативните тромбоцитопении.


Централни тромбоцитопении


Нарушено може да е производството на тромбоцити, при потискане на мегакариоцитите от химически и физически агенти – например радиационно облъчване. Такава роля могат да играят и някои вируси – чест пример е вирусът на хепатит В. Недостатъчното им образуване може да е част от изявата на апластична анемия.


Тромбоцитогенезата може да е неефективна при пернициозна анемия и при някои форми на пароксизмална нощна хемоглобинурия, както и при дефицит на тромбопоетин.


Повишено разрушаване на тромбоцитите


Имунно обусловено е това явление при наличието на автоантитела, което може да се случи при системният лупус еритематозуз, автоимунна хемолитична анемия, при някои лимфоми, лекарствено обусловени имунни тромбоцитопении, както и от алоантитела – чужди антитела, внесени при кръвопреливане, например.


Неимунни тромбоцитопении с повишено разрушаване има при ДИК синдром (дисеминирана интравазална коагулация), тромбоцитопенична пурпура на Мошковиц, хемолитично-уремичен синдром, наличие на клапни протези на сърцето.