В умерени количества (приблизително 5 г на ден) солта не само не е вредна за организма, но и необходима, за да се осигури дейността на редица метаболитни процеси. Но когато желанието за солени храни е постоянно и се проявяват допълнителни симптоми – в тези случаи е добре да се направи консултация със специалист.
Силното желание за консумация на солени храни по отношение на ендокринни заболявания, най-често се свързва с болестта на Адисон. Най-често се дължи на автоимунни промени, които водят до проявя на първична адренална недостатъчност.
Развива се частична или пълна деструкция на надбъбречната кора, която се проявява с недостиг на минерал- и глюкокортикоиди – алдостерон, кортизол. Заболяването се диагностицира в напреднал стадий, при деструкция на жлезата в над 80% от кората ѝ, като често първа изява е острата адренална криза, която е животозастрашаващо състояние.
При това заболяване се води до чести спадове на артериалното налягане. Когато ниското кръвно налягане е чест проблем и в комбинация с засилен глад за солена храна, това може да бъде показател за развитието на Адисонова болест.
Симптомите, характеризиращи т. нар. „изтощение“ на надбъбречните жлези се изразяват в трудно събуждане; изразена умора, която не се подобрява дори и от по-продължителен сън. Налице е желание за солено, солени храни, също така за алкохол и прием на повече кофеин.
Ниското либидо също е един от честите симптоми. Налице е още намалена способност за справяне със стреса, раздразнителността. Наблюдава се още и влошаване на симптомите, характерни за предменструалния синдром.
Пропускането на хранене води до тежки хипогликемии, поради което страдащите имат нужда от чести подкрепителни закуски между храненията. Трудната концентрация и намалената памет също са част от симптомите.
Понижаването на енергията е най-изразено при събуждане, както и между 15 и 16 часа следобед. За разлика от това пациентите са с значително повече енергия през вечерните часове.
Тестването за нивата на кортизол в слюнката може да покаже дали надбъбречните жлези произвеждат достатъчно или в по-малки количества от хормона, при това в конкретно време на деня. Твърде много кортизол през нощта може да доведе до неспокоен сън, а твърде малко сутрин – до умора. Постоянното ниско ниво на кортизола се определя като надбъбречна недостатъчност.
Рафинираните въглехидрати са с висок гликемичен индекс и бързо се преобразуват в глюкоза, от която се нуждаят пациенти с ниски нива на кортизол, поради факта, че страдат от чести хипогликемии. Постоянното желание за сладки неща и продукти, съдържащи бързи въглехидрати също може да насочва към проблема, но в комбинация и с останалите симптоми.
Синдромът на Бартер е бъбречно заболяване, при което се наблюдава загуба на калий в организма (хипокалиемична алкалоза) и повишаване на хормона алдостерон. Води се до увреждане способността на бъбреците да реабсорбират калия в организма, така настъпва изразен дефицит на елемента.
Най-често проявите са в ранните детски години и се изразяват в нужда от по-солени храни, запек и учестено уриниране. Възможно е да се появят още мускулни спазми и нарушения в растежа.
„Слабостта“ към солената храна може да съпровожда предменструалния синдром. Хормоналните промени повлияват както настроението, така и нуждите от различни храни. Но поддаването на импулса за повече солена храна води до повишаване нивата на натрий, засилвайки чувството за подуване и оточност.
Други причини за силното желание за прием на солени храни, които не са свързани с ендокринната система са интензивните тренировки, при които се губят голямо количество електролити, както и честата дехидратация.
Склонността към солени храни не на последно място е и въпрос на навик. В тези случаи е необходимо да бъде намален приемът на сол, за да се промени и прагът на чувствителност на вкусовите рецептори.
Библиография:
1. https://www.healthline.com/health/craving-salt
2. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/addisons-disease/symptoms-causes/syc-20350293
3. https://medlineplus.gov/genetics/condition/bartter-syndrome/
