Някои хора при силно покачване на кръвното налягане  разпознават добре симптомите – наясно са, че стягащото като обръч главоболие, шумът в ушите и общото неразположение може да се дължат на „вдигане на кръвното“. Това се разпознава лесно от пациентите с хипертония, особено когато не им се случва за първи път.


За друга част от хората хипертоничната криза е възможно да е дебют за тях на артериалната хипертония и да ги хване неподготвени.


Разбира се, съществува и тази част от хората, които дори при дългогодишна хипертония, не изпитват субективни оплаквания при повишаване стойностите на артериалното налягане.



Контролът на артериалната хипертония в повечето случаи се провежда амбулаторно – тоест чрез периодични визити при лекуващия лекар и ежедневен домашен прием на антихипертензивни медикаменти за продължителен период от време.

 

Самоконтролът е важен, като е нужно периодично проследяване нивото на кръвното налягане, при което пациентите обикновено са получили инструкции как да реагират в случай на хипертонична криза.


С други думи, покачването на кръвното налягане в мнозинството от случаите не е причина за търсене на спешна медицинска помощ или пък приемане в болница.


Кръвното налягане – ключов показател

Кръвта трябва непрекъснато да се движи в съдовете на организма, снабдявайки тъканите с кислород и извличайки непотребните продукти от обмяната. Стойностите на този показател зависят от количеството кръв, което се изтласква от сърцето, и от съпротивлението, срещу което ще се движи тази кръв в съдовото русло. Съответно, повишението на обема кръв и съпротивлението повишават артериалното налягане.


Прекалено ниските стойности на кръвното налягане са животозастрашаващи, тъй като това става причина за кислороден глад на тъканите. Както знаем, мозъкът може да издържи не повече от няколко минути без кислород. Твърде високото налягане пък в дългосрочен план има увреждащо действие върху стените на съдовете и органите.


Човешкият организъм разполага със значими адаптационни механизми. Ето защо важна е не само стойността на артериалното налягане, но и скоростта, с която тя се е променила. Резките и значими спадове или покачвания могат да бъдат опасни и дори смъртоносни. Това важи както за болестно-предизвикани състояния, така и при корекцията им.


Кои състояния изискват спешно понижаване на артериалното налягане?

Има някои особености или заболявания, при които хипертоничната криза е неотложно състояние и изисква спешно вземане на мерки. Такива са:

  • Акцелерирана хипертония – това е малигнена хипертония с оток на папилата на зрителния нерв;
  • Мозъчносъдови заболявания - при хипертонична енцефалопатия, тромботичен мозъчен инфраркт с тежка хипертония, вътремозъчен кръвоизлов, субарахноиден кръвоизлив;
  • Сърдечни заболявания - остра аортна дисекация, остра левокамерна недостатъчност, след коронарна операция, остър или застрашаващ инфаркт на миокарда;
  • Бъбречни заболявания - остър гломерулонефрит, бъбречна криза при колагенно съдово заболяване, тежка хипертония след бъбречна трансплантация;
  • Ексцесивно високи стойности на циркулиращите катехоламини. Това се наблюдава при феохромоцитомна криза, прилагане на симпатикомиметици като кокаин, рязко покачване на кръвното след внезапно спиране на антихипертензивното лечение, при взаимодействие на някои храни или медикаменти с МАО-инхибитори (използват се за лечение на депресия, прочети малко повече за опасните взаимодействия);
  • Еклампсия – опасно състояние при бременни;
  • При хирургични интервенции. Тежка хипертония при пациенти с предстояща спешна операция, която не търпи отлагане, постоперативна хипертония или постоперативно кървене от съдови шевове;
  • Тежки изгаряния на тялото;
  • Тежък епистаксис (кръвотечение от носа).

Поведение

Както се уточни, рязкото покачване на кръвното е опасно, но опасно е и рязкото му спадане. При това съществува риск от органни увреждания поради остра исхемия (недостатъчност на кръв) – особено от бъбречна, мозъчна или коронарна исхемия.


Препоръките са в началото по-бързо понижаване на систоличното налягане до около 180 mm Hg, след което по-бавно и постепенно да се достигнат желаните стойности до около 160/95 mm Hg. Стойности на диастолното налягане над 130 mm Hg са опасни и винаги налагат лечение.


Перспектива

Около 1/3 от хората с гранични стойности на кръвното налягане с времето развиват артериална хипертония. Допреди около 15 години при около 20% от хипертонично болните пациенти е настъпвал мозъчен инсулт, а повечето от половината са умирали от сърдечносъдови усложнения.


В днешно време у развитите страни статистиката е много по-различна. Съвременните методи за терапия и мониториране са допринесли за драстично намаление на смъртноста от миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечна недостатъчност при пациентите с артериална хипертония. Своевременната и добра терапия е в основата на това!


За малигнено протичащата хипертония обаче прогнозата остава сериозна – под 5% са пациентите, които имат 5-годишна преживяемост, при липса на адекватно лечение. 4929