Честото и продължително излагане на вибрации може да доведе до промени в тонуса на малките кръвоносни съдове, както и да засегне функцията на периферните нерви. Значение има и интензитетът на самите вибрационни вълни. Най-често изложените на риск от вибрационна болест са някои професии – стругари, миньори, каменоделци. Засегнати са предимно хора, работещи с тежки селскостопански машини, както и управляващите хеликоптери, булдозери, багери и други.
 
Най-общо вибрационната болест може да бъде разделена на две форми – локална, когато имаме засягане само на част от тялото, което е пряко изложена на въздействието на вибрациите, както и генерализирана – при цялостно засягане, както на крайниците, така и на вътрешните органи.
 
Клинично заболяването се развива в четири стадия. Водещи са съдовите нарушения на крайниците. В първия стадий се наблюдава изтръпване на пръстите на ръцете и усещане за дифузни („разляти“) болки, които преобладават нощем. Вибрациите водят до спастични промени в стената на капилярите, което е свързано с бледостта на пръстите. При пристъп болните усещат слабост в крайниците до невъзможност за задържане на предмети.
 
Вторият стадий се характеризира с персистиране на симптомите – не само нощем, но и през деня. Пръстите и китките на ръцете са засегнати в най-голяма степен – те са оточни, бледи или с дискретно изразена цианоза (посиняване) и с повишена потливост (хиперхидроза). Пациентите са чувствителни на студ. При генерализирано засягане се наблюдават симптоми от страна на централната нервна система – лесна уморяемост, повишена раздразнителност, безсъние, както и леко до умерено изразено главоболие.
 
Физиотерапия и рехабилитация се извършват във всички стадии на заболяването, но с най-голяма ефикасност е провеждането им през първите два стадия. Основната цел е забавяне или спиране на прогресията, както и възстановяване на предишното състояние на засегнатите органи.
 
В трети стадий настъпват силно изразени съдови нарушения, които водят до постепенно намаляване на сетивността на кожата, а болките и чувството за изтръпване стават денонощни. Последният, четвърти стадий, се среща рядко, поради своевременното откриване на симптомите и последващото трудоустрояване на пациента.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Методите на физиотерапията са комплексни и многоетапни – амбулаторно лечение, стационарно и санаторнокурортно. Основните цели са повлияване на вегетативно-съдовите промени, премахване на болката, подобряване на сетивността.
 
Изразен съдоразширяващ и противоболков ефект се наблюдава при прилагането на нискочестотни магнитни процедури, като индукторите се поставят надлъжно в областта на засягане. Най-често се изпълняват 10 до 15 процедури, с продължителност 20 мин.
 
Прилага се електрофореза с добър ефект. Методът представлява въвеждане на лекарствени вещества под действието на галваничен ток. По този начин се увеличава неколкократно проницаемостта на медикамента и съответно по-бързо се постига желаният ефект. Най-често използваните лекарствени вещества са новокаин, нивалин, калиев йодид. Единият електрод се поставя на шията, а другият – на ръцете.
 
Лечението с нискочестотни импулси се състои в поставянето на електроди в областта на шията и двете предмишници. Силата на тока е в такъв диапазон, който да доведе до едва забележими мускулни контракции. Целта на метода е възстановяване тонуса на кръвоносните съдове, както и повишаване на намалената сетивност.
 
Класически масажи не се препоръчват, поради влошаване на хемодинамиката и засилване на болките в ръцете. При изразена вегетативна полиневропатия се препоръчват редовни водо- и балнеопроцедури. 3581