Какво представлява изследването на хлоридите?

Хлорът (Cl) представлява отрицателно зареден йон (анион), който заедно с други електролити - калий (K), натрий (Na) и бикарбонати (HCO3), спомага за регулирането на баланса на течности и поддържането на алкално-киселинния баланс (pH) в тялото.

 


Хлоридите са електролити, които присъстват в телесните течности. Електролитите представляват минерали, които притежават електрически заряд. Нивата на електролитите са тясно свързани с баланса на течностите в тялото и pH на телесните течности (pH е начин за описване на нивото на киселинност или алкалност).

 

Алкално-киселинното равновесие в тялото се контролира стриктно от белите дробове, бъбреците и химичните процеси, които компенсират малки промени в pH на тялото. Ако тялото не е в състояние да компенсира тези промени в pH, се развива нарушение на алкално-киселинното равновесие. Измерването на нивата на електролити като хлоридите може да отрази колко добре тялото поддържа здравословен алкално-киселинен баланс.

 

Изследването на хлоридите служи за измерване на количеството хлориди в кръвта или урината. Изследването на хлориди в кръвта и урината може да помогне за определяне на това дали пациент има проблем с белите дробове, бъбреците или други органи, които контролират алкално-киселинното равновесие (АКР) в организма. Потният тест, познат и като йонофорезен тест за хлориди в потта, се използва за диагностициране на кистозна фиброза, състояние, което причинява проблеми с храносмилането и дишането. Изследването на хлориди може да бъде назначено по няколко причини:

  • Диагностициране на заболяване. Използва се за откриване на причината за симптомите на пациента. Изследването на хлоридите може да бъде използвано за диагностициране на нарушения в алкално-киселинното равновесие. Алкално-киселинните нарушения сами по себе си не са заболявания, но сигнализират за наличието на основно състояние, което причинява дисбаланс в тялото;
  • Мониторинг на заболяване. Мониторинговите тестове се използват за наблюдение на състоянието на пациента във времето. Изследването на хлориди може да бъде използвано за оценка на ефективността на лечението на нарушения в алкално-киселинния баланс и тяхната основна причина

Кога е необходимо назначаването на изследването на хлориди?

Лекар може да назначи изследване на хлориди в кръвта или урината, ако пациентът изпитва симптоми, които е възможно да бъдат причинени от нарушено алкално-киселинно равновесие или състояние, засягащо баланса на течностите в тялото.

 

Леките алкално-киселинно нарушения може да имат малко признаци. По-тежките киселинно-алкални нарушения могат да причинят голямо разнообразие от симптоми. Това е така, защото нормалният алкално-киселинен баланс е от основно значение за функционирането на основните системи на тялото, включително сърдечносъдовата, нервната, дихателната система и метаболитните процеси.

 

Как се извършва изследването на хлориди?

Проба от кръв или урина може да бъде взета в лекарския кабинет или в медицинска лаборатория. В някои случаи пациентът ще бъде изпратен у дома с контейнер за събиране на 24-часова урина, след което трябва да предостави своята проба в лабораторията.

 

При изследване на хлориди в кръвта се взема кръвна проба от вена на ръката в лекарски кабинет или лаборатория. За изследването на хлориди в урината пациентът може да бъде помолен да даде проба от урина, събрана в банята към кабинета или на пациента може да бъдат дадени консумативи за домашно събиране на цялата урина, която произвежда за период от 24 часа.

 

Преди изследването на хлориди в кръвта или урината, пациентът може да се наложи временно да спре приема на определени лекарства, които могат да повлияят на резултатите от теста. Важно е пациентът да попита лекаря за конкретни инструкции преди теста.

 

Какво може да показват резултатите от изследването на хлориди?

Когато резултатите от изследването на хлориди бъдат получени, лекарят ще има данни за концентрацията на хлоридите в кръвта или урината на пациента. Нивата на хлоридите в тестова проба обикновено се измерват в милимола на литър (mmol/L) или милиеквиваленти на литър (mEq/L).

 

Резултатите от теста могат също да включват референтни стойности, които описват очакваното ниво на хлориди при здрави пациенти. Референтните стойности могат да варират в зависимост от лабораторията, която анализира пробата.

 

Резултати при изследване на хлориди в кръвта


Като цяло референтните стойности за хлориди в кръвна проба е 98 до 106 mEq/L или mmol/L.

Наличието на повишено ниво на хлориди в кръвта се нарича хиперхлоремия. Хиперхлоремията може да бъде причинена от различни здравословни проблеми, като:

  • Диария;
  • Метаболитна ацидоза, която включва твърде много киселинност в кръвта;
  • Респираторна алкалоза, която е свързана с прекомерно дишане и твърде много алкалност в кръвта;
  • Бъбречна тубулна ацидоза, състояние, при което бъбреците не са в състояние да отстранят достатъчно киселина от кръвта;
  • Болест на Адисон, състояние, при което надбъбречните жлези произвеждат недостатъчни нива на определени хормони;
  • Употребата на определени лекарства

Наличието на по-ниски от очакваните нива на хлорид в кръвта се нарича хипохлоремия. Хипохлоремията може да бъде причинена от състояния като:

  • Изгаряния;
  • Прекомерно изпотяване;
  • Дехидратация;
  • Повръщане;
  • Застойна сърдечна недостатъчност;
  • Метаболитна алкалоза, която включва твърде ниска киселинност в кръвта;
  • Респираторна ацидоза (компрометирана способност за отстраняване на въглероден диоксид от белите дробове), при която нарушението на дишането причинява излишна киселинност в тялото

Резултати при изследване на хлориди в урината

 

Повишени нива на хлориди в урината могат да възникнат в няколко ситуации, като:

  • Проблеми с надбъбречните жлези;
  • Възпаление на бъбреците;
  • Загуба на калий от тялото;
  • Полиурия, което е прекомерно производство на урина;
  • Прием на прекомерно количество сол при хранене

По-ниски от очакваните нива на хлориди в урината може да се дължат на:

  • Синдром на Кушинг, състояние, при което тялото произвежда твърде много от хормона кортизол;
  • Недостатъчен прием на сол;
  • Загуба на течности при диария, повръщане или изпотяване

 

Референции:
1. LabTestsOnline. Chloride
2. A.D.A.M. Medical Encyclopedia. Chloride test – blood
3. A.D.A.M. Medical Encyclopedia. Chloride – urine test
4. A.D.A.M. Medical Encyclopedia. Urine 24-hour volume
5. American Board of Internal Medicine. ABIM laboratory test reference ranges
6. National Heart, Lung, and Blood Institute. Cystic fibrosis
7. National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases. Cushing’s syndrome