Какво представлява изследването на амилаза?

Изследването на амилаза измерва количеството амилаза в кръвта или урината на пациент. Амилазата е ензим или специален протеин, който помага за смилането на храната. По-голямата част от амилазата в тялото се произвежда от панкреаса и слюнчените жлези.

 


Наличието на малки количества амилаза в кръвта и урината е нормално. По-високи или по-ниски нива на амилаза може да означават, че човек има нарушение, засягащо панкреаса, инфекция, алкохолизъм или друго състояние.


За какво се използва изследването на амилаза?

Изследването на амилаза в кръвта се използва за диагностициране или наблюдение на проблем, свързан с панкреаса, като панкреатит (възпаление на панкреаса). Изследването на амилаза в урината може да бъде назначено заедно с или след изследването на амилаза в кръвта.


Резултатите от изследването на амилаза в урината могат да помогнат за диагностициране на заболявания на панкреаса и слюнчените жлези. Един или и двата вида изследване могат да бъдат използвани за проследяването на нивата на амилаза при хора, които се лекуват за панкреатични или други заболявания.


Защо е необходимо изследването на амилаза?

Лекар може да назначи изследването на амилаза в кръвта и/или урината, ако пациентът има симптоми на заболяване на панкреаса. Тези симптоми включват:

  • Гадене и повръщане;
  • Силна болка в корема;
  • Загуба на апетит;
  • Висока температура

Лекарят може също да назначи изследването на амилаза за наблюдение на вече известно състояние, например:

  • Панкреатит;
  • Бременност;
  • Хранителни разстройства

Какво се случва по време на изследването на амилаза?

Преди провеждане на изследването не е необходима специална подготовка, но е препоръчително то да бъде извършено сутрин на гладно.


При изследването на амилаза в кръвта се взема кръвна проба чрез малка игла от вена на ръката на пациента. След като иглата бъде поставена, малко количество кръв се събира в епруветка или флакон. Пациентът може да почувства леко убождане, когато иглата бъде вкарана или изкарана от вената. Процедурата обикновено отнема по-малко от пет минути.


При изследването на амилаза в урината е нужно да бъдат изпълнени следните стъпки:

  • Измиване на ръцете;
  • Урогениталната област трябва да бъде измита с вода и сапун. При жени, които имат силна генитална секреция, освен много доброто измиване на областта, във влагалището се поставя стерилен тампон;
  • Почистената област се изсушава със стерилна марля;
  • В тоалетната първоначално трябва да се отдели малко количество урина (съдържаща бактериите, които обикновено се намират в долния край на уретрата) и без спиране на уринирането, в получения от лабораторията контейнер се събира останалата част от урината (вземане на проба от средната струя урина);
  • За да бъде предотвратено замърсяване на пробата, е необходимо да бъде избягвано докосването на контейнера до гениталната област.  Освен това, запушалката на уроколекторът не бива да бъде допирана до друг предмет

Лекарят може да поиска от пациента да събере цялата отделена урина за 24-часов период. При този тест лекарят или лабораторията дава контейнер и конкретни инструкции на пациента как да събере своята проба у дома. Не бива да бъде забравяно внимателното следване на всички инструкции. Този тест е необходим, тъй като нивото на веществата в урината, включително амилаза, могат да варират през деня. Затова събирането на няколко проби в денонощието може да даде по-точна картина за съдържанието на урината на пациента.


Съществуват ли рискове при изследването на амилаза?

Рисковете от изследването на амилаза в кръвта са минимални. По време на кръвен тест пациентът може да изпита лека болка или да получи синини на мястото, където е поставена иглата, но повечето симптоми изчезват бързо. Няма известен риск от изследване на урината.


Какво може да означават резултатите при изследването на амилаза?

Ако резултатите покажат необичайни нива на амилаза в кръвта или урината на пациента, това може да означава, че той има нарушение на панкреаса или друго състояние.


Високите нива на амилаза могат да показват:

  • Остър панкреатит – внезапно и тежко възпаление на панкреаса. При своевременно лечение обикновено се подобрява в рамките на няколко дни.
  • Панкреатична обструкция (запушване на каналите на задстомашната жлеза);
  • Рак на панкреаса

Ниските нива на амилаза могат да показват:

  • Хроничен панкреатит – възпаление на панкреаса, което се влошава с течение на времето и може да доведе до трайно увреждане. Хроничният панкреатит най-често се причинява от тежка употреба на алкохол;
  • Чернодробно заболяване;
  • Кистозна фиброза (муковисцидоза, кистична фиброза)

Не бива да бъде забравяно и предварителното информиране на лекаря за всички лекарства, отпуснати с рецепта или без рецепта, които приема пациентът, тъй като те могат да повлияят на резултатите от изследването.


Ако лекарят подозира, че се касае за панкреатит, може да назначи кръвен тест за липаза, заедно с кръвния тест за амилаза. Липазата е друг ензим, който се произвежда от панкреаса. Изследването на липаза се счита за по-точно при откриване на панкреатит, особено при панкреатит, свързан със злоупотреба с алкохол.


Библиография:
1. MedlinePlus. Amylase Test
2. Hinkle J, Cheever K. Brunner & Suddarth's Handbook of Laboratory and Diagnostic Tests. 2nd Ed, Kindle
2. Johns Hopkins Medicine; Health Library: Acute Pancreatitis
4. Lab Tests Online. American Association for Clinical Chemistry. Amylase: Common Questions