Хиперпролактинемията е състояние, което се характеризира с повишени нива на пролактин в кръвта и предизвиква симптоми на намалена полова функция и инфертилитет при мъжете и жените. Причините за настъпването на хиперпролактинемия са много, а поведението се определя както от подлежащото заболяване, така и от наличието на симптоми.


Основен регулатор на пролактиновата секреция е допаминът, като повишаването му намалява отделянето на пролактин и обратното – ниският допамин води до висок пролактин. На базата на този механизъм се основава и лечението на хиперпролактинемията. Използват се допаминови агонисти, т.е. медикаменти, стимулиращи повишаването на допамина.


Медикаментозно предизвикана хиперпролактинемия


Това е най-честата причина за не-туморно обусловено повишаване на пролактина. В повечето случаи това е страничен ефект на медикаментите, които блокират допаминовите рецептори в мозъка. В до 90% от случаите при лечение с антипсихотици (фенотиазини, бутирофенони, рисперидон), може да настъпи хиперпролактинемия. Също така при прием на антиконвулсанти, антидепресанти, лекарства против повръщане, за високо кръвно налягане и други. Въпреки че такъв тип хиперпролактинемия рядко дава оплаквания, е възможно да настъпи полова дисфункция и галакторея.


Първата и най-важна стъпка при прием на такива лекарства, е да се уточни, дали високият пролактин е страничен ефект от лечението или се дължи на друго заболяване. Препоръчва се подозираният медикамент да се спре и да се проследят отново нивата на пролактина. Обичайно отнема около 3 дни след спирането на лекарството, за да се възвърне той до нормата.


В някои случаи, обаче, подлежащото заболяване не позволява да се преустанови провежданото лечение. Тогава се налага да се направи ядрено-магнитен резонанс на глава, за да се изключи тумор на хипофизата, причиняващ хиперпролактинемията.


При доказана медикаментозна хиперпролактинемия и при липса на оплаквания, не се налага провеждане не лечение. При наличие на симптоми, се препоръчва спиране на медикамента, който я предизвиква, или той да се замени с друг, който има по-малко странични ефекти. Така например антипсихотика арипипразол, намалява пролактиновите нива.


Не се препоръчва лечение с допаминови агонисти на фона на антипсихотици, тъй като могат да провокират психотични епизоди. Ако няма никакъв друг вариант за спиране или замяна на медикамента, може да се опита с малка доза допаминов агонист под контрол от лекуващия психиатър.


Лечение на пролактиноми

Пролактиномът е доброкачествен тумор (аденом) на хипофизата, който произвежда пролактин. Това е и единственият тумор, който успешно се лекува медикаментозно и не налага непременно оперативно лечение.


Първи избор в терапията на пролактиномите са допаминовите агонисти – каберголин, бромокриптин и квинаголид. Каберголинът е най-ефективен, като води до бързо нормализиране на пролактиновите нива, намаляване в размерите на тумора, възстановяване на половата функция и фертилитета, както и спиране на галактореята.


Проследяването на лечението включва:

  1. Периодично измерване в нивата на пролактина, с цел корекция на дозата и постигане на нормален пролактин;
  2. Повторно провеждане на МРТ на хипофиза след 1 година или по-рано при наличието на макропролактином (над 1 см в диаметър) и нарастващи нива на пролактин, въпреки провежданото лечение, или при поява на нови симптоми (напр. главоболие, нарушения в зрението, други хормонални отклонения);
  3. При пациенти с макропролактиноми е необходимо проследяване на зрителни полета, защото има риск от притискане на оптичния нерв;
  4. Оценка и лечение на придружаващи заболявания, като намалена костна плътност или дефицити на други хипофизни хормони;


При пациенти с микроаденоми (под 1 см) и липса на оплаквания, не се препоръчва лечение с каберголин. При аменорея, като алтернатива на допаминовия агонист, може да се приемат орални контрацептиви.


Лечението на пролактинома може да се преустанови след поне 2-годишно лечение, при вече нормален пролактин и липса на видим аденом от МРТ на хипофиза. При жени с микроаденоми, които навлизат в менопауза, лечението също може да се спре, под периодичен МРТ контрол. След спирането на терапията пролактинът се проследява на всеки 3 месеца за първата година, след което веднъж годишно. При покачване в нивата се налага МРТ.


Оперативното лечение се налага само в краен случай при пациентите, които не се повлияват от максимална доза допаминов агонист или имат агресивни аденоми, които нарастват и застрашават околните мозъчни структури.


Референции:

Melmed S, Casanueva FF, Hoffman AR, Kleinberg DL, Montori VM, Schlechte JA, Wass JA; Endocrine Society. Diagnosis and treatment of hyperprolactinemia: an Endocrine Society clinical practice guideline. J Clin Endocrinol Metab. 2011 Feb;96(2):273-88. doi: 10.1210/jc.2010-1692. PMID: 21296991.