Какво представлява ендобронхиална ехография?

Ендобронхиалната ехография е медицинска процедура, която може да бъде извършена по време на бронхоскопия, за да помогне за диагностициране или определяне на стадия на рак на белия дроб. Ендобронхиалната ехография включва вмъкване на ендоскоп (дълга, тънка, гъвкава тръба) през устата и в по-големите дихателни пътища на белите дробове, който използва високочестотни звукови вълни за изобразяване на тъканите.

 


Ултразвуковото изследване (ехография, ултрасонография) се счита за безопасен и минимално инвазивен метод, като не излага пациента нито на йонизиращо лъчение, нито представлява оперативна интервенция. Обикновено процедурата се извършва амбулаторно, но може също да помогне за диагностициране на някои възпалителни белодробни заболявания, които не могат да бъдат потвърдени със стандартни образни изследвания.

 

Каква е целта на ендобронхиалната ехография?

Ако пациент е бил диагностициран с рак на белия дроб (или първоначалните изследвания силно предполагат тази диагноза), ендобронхиалната ехография може да бъде назначена заедно с традиционната бронхоскопия.

За разлика от бронхоскопията, която директно визуализира дихателните пътища, ендобронхиалната ехография може да помогне на лекаря да получи образи отвъд тъканите на дихателните пътища, използвайки пречупени звукови вълни. Затова изследването се използва за визуализация на ендобронхиални (в бронхите) нарушения, както и за оглед на лимфните възли.

 

Ендобронхиалната ехография може да бъде използване за определяне на степента на туморна инвазия в централните дихателни пътища, като например при плоскоклетъчни карциноми (които обикновено възникват в дихателните пътища) и метастатични белодробни аденокарциноми (които могат да се разпространят от външните ръбове на белите дробове и да нахлуят централния бял дроб).

 

Двете основни индикации за провеждането на ендобронхиална ехография са:

  • Стадиране на рак на белия дроб. Стадирането се използва за определяне на тежестта на рака на белия дроб, за да бъде приложено подходящо лечение. Ендобронхиалната ехография позволява вземането на тъканна проба от белите дробове или медиастиналните лимфни възли в гръдния кош, използвайки техника, наречена трансбронхиална иглена аспирация (трансбронхиална иглена аспирационна биопсия, ТБАБ). След това биопсираните клетки могат да бъдат изпратени в лабораторията за анализ, за да бъде определено колко напреднал е ракът;
  • Оценка на анормални лезии. Ако бъде открита анормална лезия при рентгенова снимка на гръдния кош или компютърна томография (КТ), Ендобронхиална ехография с трансбронхиална иглена аспирационна биопсия може да бъдат използвани за получаване на проба от засегнатите тъкани. Това може да помогне да бъде потвърдено дали подутите лимфни възли са причинени от рак или възпалително белодробно заболяване като саркоидоза. Ендобронхиалната ехография може да бъде използвана и за вземане на проби от лимфни възли при хора, за които се подозира, че имат белодробен лимфом

Ендобронхиалната ехография обикновено не е първото изследване, което се използва за диагностициране на рак на белия дроб. Обикновено ултрасонографията се назначава, когато първоначалните образни изследвания и лабораторните тестове силно подсказват заболяването. Ендобронхиалната ехография е особено полезна при достъп до туморна маса или възел, разположен близо до главни дихателни пътища, като спестява необходимостта да се преминава през гръдната стена.

 

Ендобронхиалната ехография се използва най-често за стадиране на недребноклетъчен рак на белия дроб, но все по-често се използва и за стадиране на дребноклетъчен рак на белия дроб.

 

Как се диагностицира рак на белия дроб?

Колкото и ефективен инструмент за изследване да е ендобронхиалната ехография, има само ограничено количество белодробна тъкан, което може да бъде визуализирано при този диагностичен метод. Въпреки че е добър тест при визуализиране на горната и предната част на медиастинума (средостение, средната част на гръдната кухина, пространството между двата бели дроба), ехографията може да не е успее да визуализира рак, който е възможно да се е разпространил (метастазирал) в други части на медиастинума.

 

Ендобронхиалната ехография понякога се използва и за диагностициране на белодробни инфекции, въпреки че неговата ефикасност може да варира. При туберкулоза ултразвукът може да достигне до труднодостъпни лимфни възли и да установи дали бактериалният щам е устойчив на наличните антибиотици. Въпреки това, с чувствителност от приблизително 77% при хора с туберкулоза, ендобронхиалната ехография е склонна към фалшиво-отрицателни резултати при три от всеки 10 процедури.

 

Преди използването на ендобронхиалната ултразвукова диагностика, точното стадиране на рак на белия дроб изисква инвазивни процедури, които достигат до белите дробове през гръдния кош. Те включват такива процедури като:

  • Медиастиноскопия, при която през разрез в горната част на гръдната кост се вкарва инструмент (медиастиноскоп);
  • Торакоскопия, при която се правят малки разрези между ребрата на гръдния кош за достъп до белите дробове с помощта на специален инструмент;
  • Торакотомия, оперативно отваряне на гръдната кухина за достъп до белите дробове

Ендобронхиалната ултразвукова диагностика може да предостави необходимата информация без рисковете, свързани с операцията.

 

Референции:
1. Yasufuku K, Nakajima T, Chiyo M, Sekine Y, Shibuya K, Fujisawa T. Endobronchial ultrasonography: Current status and future directions
2. Kinsey L, Arenberg D. Endobronchial ultrasound-guided transbronchial needle aspiration for non-small cell lung cancer staging
3. Jalil BA, Yasufuku K, Khan AM. Uses, limitations, and complications of endobronchial ultrasound
4. Kang HK, Um SW, Jeong BH, et al. The utility of endobronchial ultrasound-guided transbronchial needle aspiration in patients with small-cell lung cancer