Какво представлява сцинтиграфията на костите?

Сцинтиграфията на костите представлява диагностичен метод от нуклеарната медицина, при който малко количество радиоактивен материал (радиофармацевтик) се инжектира венозно, за да бъдат визуализирани областите на костно увреждане или заболяване в тялото. Инжектираното вещество, наречено радионуклид или индикатор, се поема в клетки и тъкани, които са в процес на възстановяване. Костната сцитиграфия е сравнително безопасна процедура и е полезна за диагностициране на редица състояния, засягащи костите, включително фрактури, инфекции и рак.

Каква е целта на сцинтиграфията на костите?


Сцинтиграфията на костите може да бъде назначена при изпитване на необяснима болка в костите или наличие на признаци и симптоми на заболяване на костите. Някои от причините, поради които е възможно да бъде използвана сцинтиграфия на костите, включват:

  • Оценка на костна травма, която рентгенография не може да установи;
  • Откриване на фрактури, които са трудни за локализиране;
  • Изследване на необяснима костна фрактура, когато костите се разрушат в област, която вече е отслабена от друга болест (патологична фрактура);
  • Определяне на възрастта на фрактурата;
  • Изследване при постоянна болка в крайниците, ребрата или гръбначния стълб;
  • Оценка на костна инфекция, открита чрез други образни изследвания;
  • Оценка на уврежданията, причинени от артрит и други костни заболявания;
  • Определяне на това дали притока на кръв към костта е възпрепятстван;
  • Проверяване за наличието на първичен или вторичен рак (метастази) на костите;
  • Стадиране на рак на костите;
  • Проследяване на отговора към лечението на заболяване на костите

При кои състояния се извършва сцинтиграфия на костите?

С помощта на костната сцитиграфия може бързо да бъдат определени областите на увреждане със специализиран апарат, наречен гама камера. Гама камерата е проектирана да улавя модели на вътрешна радиация и да ги превежда в двуизмерно изображение.

 

Сцинтиграфията на костите е изключително чувствително изследване, което може да открие дори незначителни аномалии в костния метаболизъм. Изследването е от основно значение за изследването на рак на костите, включително вторични (метастатични) ракови заболявания. Сцинтиграфията на костите може да помогне за диагностицирането, наблюдението или характеризирането на:

  • Артрит;
  • Аваскуларна некроза, костна смърт поради ограничен кръвен поток;
  • Доброкачествени костни тумори;
  • Фрактури на костите;
  • Фиброзна дисплазия, генетично заболяване, засягащо нормалното развитие на костната тъкан;
  • Остеомалация, необичайно омекване на костите;
  • Остеомиелит, вид костна инфекция;
  • Остеопетроза, необичайно плътни и чупливи кости;
  • Болест на Пейджет, разстройство, засягащо нормалното костно ремоделиране;
  • Първичен рак на костите, като остеосарком;
  • Вторични ракови заболявания на костите, които са се разпространили от първичен тумор

Сцинтиграфията на костите се извършва рутинно след определени диагнози на рак, за да се провери проактивно за костни метастази.

Какви са предимствата и недостатъците на сцинтиграфията на костите?

Костната сцинтиграфия има както предимства, така и недостатъци. Сцинтиграфията на костите създава изображения, които са много по-малко детайлни от тези при изследването с позитронно-емисионна томография (ПЕТ), но също така е много по-евтино.

 

Въпреки че костната сцитиграфия е много чувствително изследване при откриване на лезии и други костни аномалии, изображенията са неспецифични и може да изискват допълнително изследване с ПЕТ, компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или костна биопсия.

Какви са рисковете и противопоказанията при сцинтиграфия на костите?

При сцинтиграфия на костите се използва радиоактивен маркер (радиофармацевтик), най-често технеций-99m, който се инжектира венозно. Въпреки че може да предизвика безпокойство, нивото на излъчената радиация при изследването е изключително ниско, много по-ниско от това при компютърна томография. Освен това има сравнително кратък полуживот на радиофармацевтика (около шест часа), което означава, че той се екскретира от тялото в рамките на един до два дни.

 

Самият гама скенер не излъчва радиация. Единствените нежелани реакции, свързани с процедурата (освен дискомфорта от необходимостта пациентът да лежи неподвижно за дълъг период от време), са тези, свързани с радиоактивния маркер.

 

Необходимо е уведомяването на лекаря, ако пациентът има сърдечносъдово заболяване или ако той приема някакви лекарства за сърце. Това не пречи на пациента да се подложи на изследването, но означава, че неговото състояние трябва да бъде проследявано по време на процедурата.

 

Най-общо казано, нуклеарната медицина от всякакъв вид се избягва при бременност, а жените, които кърмят, трябва да прекъснат кърменето за 24 часа, като изпомпват и изхвърлят кърмата. Ако пациентът е с наднормено тегло, специалистът може да се наложи да използва други диагностични методи.

Какви са нежеланите реакции след инжектиране на радиофармацевтик?

Шестте най-чести нежелани реакции, свързани с технеций-99m (срещащи се при повече от 1% от пациентите) са:

  • Болезненост или подуване на мястото на инжектиране;
  • Промени във вкуса;
  • Болка или дискомфорт в гърдите;
  • Учестен пулс;
  • Промени в обонянието;
  • Неправилен сърдечен ритъм

Други по-малко вероятни нежелани реакции включват замъглено зрение, замаяност, умора, сърбеж, замаяност при ставане (постурална хипотония), гадене, повръщане и слабост. Според информацията от Администрацията по храните и лекарствата (FDA), алергичните реакции към технеций-99m са изключително редки.

 

Референции:
1. Van den wyngaert T, Strobel K, Kampen WU, et al. The EANM practice guidelines for bone scintigraphy
2. Montilla-Soler JL, Makanji R. Skeletal scintigraphy
3. National Library of Medicine (US). Technetium tc 99m sestamibi
4. RadiologyInfo.org. Bone scan (skeletal scintigraphy)
5. National Library of Medicine. Medical encyclopedia: Bone scan
6. Verywell Health. What Is a Bone Scan?