За да бъде разбрана причинността за дисковите протрузии и хернии, от значение са няколко основни факта. Интервертебралните дискове изпълняват функцията на амортисьори, като те се посочват за най-голямата аваскуларна (без директно кръвообращение) структура в човешкото тяло. Хранителни вещества и кислород до тези анатомични структури се осигурява основно чрез движението и честата физическа активност.


Интервертебралният диск е изграден основно от вода (88%), като вечер дисковете са най-плоски и с най-малко съдържание на течност. Правилната позиция на гръбначния стълб е необходима за правилното гръбначно натоварване и сегментно движение, а те от своя страна за улесняване храненето и хидратацията на междупрешленните дискове.


Протрузията представлява „бомбиране“ на диска, поради мигриране на пулпозното ядро и изпъкване на фиброзния пръстен, а в напредналите случаи дори излизане на по-голяма или по-малка част от пулпозното ядро извън дисковото пространство с пълно разкъсване на фиброзния пръстен, познато като дискова херния.



Симптомите могат да бъдат толкова разнообразни, че дори да затрудняват диагностичния процес с месеци и в някои случаи с години.


Най-често се засягат нивата L4-L5 (4-5 лумбален прешлен) и L5-S1 (сакрален прешлен). Според статистиката до 98% от случаите. Шийните дискови хернии най-често се изявяват със симптоми, свързани с шията или ръката. За херниите в торакалната област е характерно, че са с най-малко симптоми, но обикновено се проявяват под нивото на проблемния диск.


Само физикалният преглед е недостатъчен за поставянето на диагнозата дискова херния. Необходимо е да се направи образно изследване, като двата основни варианта са компютърно томографско изследване и ядрено-магнитен резонанс.


Залагане на лечението на първопричината, а не на симптомите, е в основата на прецизиране на терапията. В противен случай решението би било само временно.

 

Освен това, ако не се обърне внимание на първопричината за състоянието, то може да се усложни и на един по-късен етап да се изисква по-сериозна и травмираща намеса.


Рехабилитацията има за цел подобряване на флексибилността и хидратацията на дисковете за възвръщане нормалното движение на тялото.


Процедури по структурно наместване на гръбначния стълб се изпълняват обикновено от специалисти по хиропрактика, като допълнителен ефект има обучението в поддържане на правилната стойка. Основно значение имат упражнения за укрепване на паравертебралните мускули, които поддържат гръбначния стълб.


Озонотерапията също има своето място, като чрез озона се получава оксидация на ключови структури. По този начин се подобрява метаболизмът в проблемната зона, а с намаляването на размерите на диска се понижават и болките.


Персистирането на болковия синдром след провеждане на консервативно лечение или появата на неврологичен дефицит (моторна слабост и/или тазово-резервоарни нарушения) налага обсъждането на оперативно лечение. Индикациите за оперативно лечение са спешни и планови.


Изразената мускулна слабост, тежкият и продължителен болков синдром, както и нарушения в уринирането/дефекацията са индикации за спешно оперативо лечение.


Ако в рамките на период от 6 до 12 седмици повечето консервативни методи на лечение се окажат безуспешни в намаляването на болката, а паралелно с това оплакванията се засилват, или дори се появяват нови, то нуждата от оперативна намеса е належаща.


Основният хирургичен метод на лечение на дисковите хернии е т. нар. микродисцектомия, която представлява микроскопски асистирано хирургично премахване на дисковата херния и отстраняване на вътрешната част на херниирания диск с минимален кожен разрез.


Референции:
1.    Herniated disc, Mayo Clinic;
2.    Treatment Options for a Herniated Disc, Spine Health;
3.    Johns Hopkins Medicine