Диафрагмата е куполна мускулна бариера между гръдния кош и коремната кухина. Тя отделя сърцето и белите дробове от коремните органи (стомах, черва, далак и черен дроб).

 

Диафрагмалната херния възниква, когато един или повече от коремните органи се придвижи нагоре в гръдния кош през дефектен отвор в диафрагмата.


 

Този вид дефект може да присъства още от раждането или да бъде придобит на по-късен етап от живота.

 

Състоянието налага навременно оперативно лечение.

 

Вродената диафрагмална херния се дължи на анормално развитие на диафрагмата, още през вътреутробното развитие. Този вид дефект позволява на един или повече коремни органи да попаднат в гръдния кош и да заемат пространството, където би трябвало да се намира белия дроб.

 

В резултат на това белите дробове не могат да се развият правилно. В повечето случай това засяга само единият бял дроб.

 

Смята се, че комбинацията от няколко фактора водят до тяхното развитие. 

 

Хромозомните и генетични аномалии, излагането на вредни фактори от околната среда и хранителните проблеми могат да имат роля при формирането на вродените диафрагмални хернии. Може да се прояви и при други проблеми с вътрешните органи като необичайно развитие на сърцето, стомашно-чревния тракт или пикочо-половата система.

 

Придобитата диафрагмална херния обикновено е резултат от тъпо или проникващо нараняване.

 

Пътнотранспортните произшествия и паданията причиняват по-голямата част от тъпите наранявания.

 

Проникващите наранявания обикновено се дължат на прободни или огнестрелни рани. Оперативните интервенции на корема или гърдите могат да причинят случайно увреждане на диафрагмата.

 

Много рядко диафрагмалната херния може да се появи следствие на неизвестни фактори и да остане недиагностицирана за определен период от време, докато стане достатъчно тежка, за да предизвика симптоми.

 

Тежестта на симптомите при диафрагмална херния може да варира в зависимост от нейния размер, причина и засегнатите органи.

 

Затрудненото дишане обикновено е много тежък симптом. При вродените случаи на диафрагмална херния, този симптом се проявява следствие на неправилното развитие на белите дробове. Докато при придобитите форми, белите дробове не могат да функционират правилно поради притискането от коремните органи.

 

Учестеното дишане или тахипнеята е друг симптом на заболяването. Белите дробове могат да се опитат да компенсират ниските нива на кислород в тялото, като работят по-бързо.

 

Цианозата се появява, когато организмът не получава достатъчно кислород от белите дробове. Това може да предизвика синкаво оцветяване на кожата и лигавиците.

 

Друг симптом на заболяването е ускореният сърдечен ритъм или тахиаритмията. Сърцето започва да изпомпва кръв по-бързо, за да се компенсират ниските кислородни нива в кръвта.

 

Много често на аускултаторното място на белия дроб се чува перисталтика, което е алармиращ симптом за заболяването.

 

Както придобитите, така и вродените диафрагмални хернии обикновено изискват спешна оперативна интервенция. Необходимо е да се извърши операция за отстраняването на коремните органи от гръдния кош и коригиране на диафрагмални дефект.

 

При вродените хернии хирургичната интервенция може да се извърши още в първите 48 до 72 часа след раждането на бебето. Първата стъпка след поставяне на диагнозата е да се стабилизира новороденото. 

 

Перспективите за заболяването зависят от това до колко увредени са белите дробове, както и от тежестта на засягане на другите органи. 

 

Според настоящите изследвания общата преживяемост при вродена диафрагмална херния е 70-90%.

 

При придобитата форма преживяемостта корелира пряко с вида на нараняването, което е причина за диафрагмалната херния, възрастта и цялостното здравословно състояние на пациента.