Потта се образува в потните жлези и нейната функция е да охлади тялото, чрез изпаряването си. Освен това чрез нея се отделят някои вещества от организма. Включително и някои лекарства, чиито излъчване се осъществява и чрез кожата. Когато миризмата на потта се промени или стане неприятна – това може да се дължи на промени в самите потни жлези.
 
Такива заболявания са най-често с инфекциозна причина и водят до възпаление на жлезите. Такива са милиарията, дисхидрозата, абсцесът и бромхидрозата.
 
Милиария представлява образуване на мехурчета, особено в местата, където кожата е богата на потни жлези – тила, раменете, седалището и други. Те се образуват вследствие на свръхизпотяване, дължащо се на претопляне, след изкарани инфекции, както и рахит.
 
Първоначално тези мехурчета са изпълнени с прозрачна течност, но ако обилното изпотяване продължи – потта започва да действа като дразнител и довежда до зачервяване на кожата, а обривът придобива розов цвят. Ако при разраняване се поселят и бактерии се води до нагнояване.
 
Когато от потните жлези под мишниците и около половите органи се отделя пот със силно неприятна миризма се мисли за заболяването – бромхидроза от bromos – воня, лош мирис. Често причината се крие в разграждане на потта от специфични бактерии – коринебактерии. В такъв случай лечението е свързано с прилагането на антибиотици, за да се унищожат поселилите се бактерии.
 
Дисхидрозата представлява заболяване, което засяга дланите и стъпалата. Причините могат да са различни – от автоимунни заболявания до алергени или гъбички. Получава се залющване на кожата по засегнатите части и зачервяване с обрив. Препоръчват се антисептични бани с калиев перманганат и салицилов спирт.
 
Абсцесът на каналчетата на потните жлези се среща по-често при кърмаческата възраст и то конкретно боледуващите от рахит или предразположените към по-обилно изпотяване.
 
Локализация по кожата, която се засяга най-често е кожата на главата, наричана още капилициум. Първоначално започва с образуване на подутина, която нараства. По размери може да достигне от грахово зърно до големината на череша.
 
Кожата около мястото на подутината е зачервена и болезнена. Самата подутина първоначално е твърда, но за няколко дни омеква и става подвижна. След което започва да отделя секрет с жълто-зелен цвят (гной).
 
NEWS_MORE_BOX
Състоянието на детето се променя, те стават неспокойни, раздразнителни, плачат и отказват да приемат храна. Телесната им температура се покачва.
 
Заболявания, на които много прилича и лесно може да се сбърка са фурункулозата, причинена от някои бактерии, както и гъбички по кожата. Лечението тук е системно, тоест антибиотици се приемат през устата, а по отношение на сформирания абсцес се прави изрязване и евакуиране на насъбраната гной.
 
Значение за предотвратяването е превенцията на рахита, както и облеклото на новороденото да бъде съобразявано с температурата на околната среда, за да не се води до прегряване и често изпотяване.
 
След пубертета започват да функционират т. нар. апокринни жлези, които се намират в големите гънки по тялото. Възпалението им се нарича hidrosadenitis. Образуват се възли, които са силно болезнени и постепенно набират гной, поради замърсяването с бактериални причинители.
 
Размерите могат да достигнат тези на маслина и да фистулизират – изстичане на гной от образували се пори по повърхността на подутината. Повишеното изпотяване, както и температурата в гънките по тялото позволява чести рецидиви на такъв тип възпаления.
 
Лечението се състои от антибиотици и то парентерално – мускулно или венозно, както и изрязването на гнойното образувание и саниране на раната.