Клъстърното главоболие е състояние, характеризиращо се с появата на епизоди от силно, мъчително главоболие, обхващащо орбиталната, супраорбиталната и слепоочна област, само от едната страна на главата. Съпроводено е с т.нар. автономни прояви, включващи сълзене и зачервяване на конюнктивата на едното око, запушване или обилна секреция от едната ноздра, както и прояви на Хорнер синдром, свързани с увреда на симпатиковата система – леко спадане на клепача, свиване на зеницата и субективно „потъване” на очната ябълка на страната на главоболието.

 

Кога се появява клъстърното главоболие и кои хора са най-често засегнати?


 

Началото на заболяването най-често е между 20 и 40 (средно 30)- годишна възраст, като мъжете са приблизително 2 до 3 пъти по-често засегнати от жените.

 

Точната причина остава все още неясна, но се предполага основното участие на хипоталамуса и ролята му във формирането на т.нар. биологичен часовник на организма, което обяснява появата на пристъпите в определени сезони от годината, свързано с различната дневна слънчева осветеност. Каквато и да е причината, появата на главоболието се обяснява с активиране на т.нар. тригеминоваскуларна система и възникването на неврогенно възпаление и болка.

 

Най-често наблюдаваните провокиращи фактори, предизвикващи или засилващи пристъпа са:

  • Пикът на пристъпното главоболие обикновено се наблюдава около 2 седмици след най-късия (м. Януари) или най-дългия ден на годината (м. Юли);
  • Малки количества алкохол провокират засилването на главоболието, но само в периода на клъстърен пристъп, не в периода на ремисия. По-големите количества алкохол от друга страна могат да облекчат и отложат, но само временно, развитието на пристъпното главоболие;
  • Вазодилататори като нитроглицерин, антихипертензивни лекарства и хистамин провокират и засилват главоболието;
  • Високата температура лятно време или при различни заболявания засилва тежестта на пристъпното главоболие;
  • Алергични състояния, свързани с отделянето на хистамин, също провокират болковия пристъп;
  • Стрес и усилена физическа активност;
  • Нарушение в цикъла сън-бодърстване. Установено е, че спането до късно сутрин провокира появата на главоболие при някои болни.

Около 80% от пациентите с клъстърен тип главоболие са сериозни пушачи, а 50% от тях имат анамнеза за висока алкохолна консумация.

 

Кои са симптомите на клъстърния тип главоболие?

 

Клъстърното главоболие се дели на епизодично и хронично, в зависимост от това дали се наблюдава период без оплаквания, т.нар. ремисия и колко дълго продължава той. За да се приеме за хронично, периодът на ремисия трябва да е по-малък от 1 месец.

 

Клъстърните периоди се появяват най-често 1 до 2 пъти в годината и продължавата средно 1-2 месеца. По време на клъстърния период се обособяват т.нар. пристъпи, които са с честота от един през ден до 8 пъти дневно и продължават от 10 минути до 2 часа. След това спонтанно изчезват или постепенно затихват. Наблюдава се постепенно засилване и зачестяване на пристъпите в началото на периода, с достигане на определен пик и след това постепенно уредяване и намаляване по тежест на пристъпите. Такова засилване и след това постепенно затихване на болката се наблюдава и по време на самия пристъп.

 

Пристъпите могат да се появят както денем, възникващи най-често в периода на почивка, така и нощно време, обикновено около 90-тата минута след заспиване.

 

Най-честите симптоми са:

  • Силна болка в областта на едната орбита, супраорбитално и в слепоочната област – описва се като пареща, разкъсваща, пулсираща или пробождаща. Може да се разпространи към челюстта, брадичката или към ухото и врата, както и да обхване цялата лицева половина;
  • Сълзотечение и зачервяване на окото от страната на болката. Може да се наблюдава също леко спадане на клепача и по-тясна зеница, с по-мудна реакция на светлина;
  • Запушване или секреция от едната ноздра, по-рядко двустранно;
  • Психомоторна възбуда – често болните не могат да седят на едно място и започват да се движат неспокойно в търсене на положение, което да облекчи болката им;
  • Други автономни нарушения – зачервяване, изпотяване, ритъмни нарушения и промени в сърдечната честота, по-високо артериално налягане; гадене и засилване на болката от светлинни и шумови дразнения.

В някои случаи пациентите усещат настъпването на пристъпа. Възможни са промяна в настроението, усещане за напреженое в тилната област или топлина двустранно в слепоочията и др.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

 

Диагнозата се базира най-вече на анамнестичните данни и наблюдение на самия пристъп. Съществуват и провокационни тестове. Важно е състоянието да се отдиференцира от другите видове първични главоболия, както и да се отхвърли органична причина за състоянието.

 

Лечението е абортивно – приложено по време на пристъпа и профилактично – с цел предотвратяване или разреждане и намаляване по тежест на пристъпите. В острия стадий се прилага най-често кислородолечение чрез назален катетър или маска, както и специфична терапия с т.нар. триптани – суматриптан, золмитриптан, ризатриптан и др. Прилагат се и други средства – ерготамини, интраназална анестезия и др. С цел профилактика най-често се използват калциеви антагонисти – верапамил, нимодипин; дихидроерготамин; кортикостероиди; антиконвулсанти – валпроати и др.