При възможност на мястото на инцидента първо се събират данни за състоянието на пациента (анамнеза). Първоначалното изследване изисква оглед и палпация (опипване – метод на физикално изследване) на главата, за преценка - дали се касае за закрита или открита черепно-мозъчна травма, съответно за наличие на нарушаване на целостта на скалпа.


Чрез опипване се изследва за подлежащи черепни фрактури или входно и изходно отверстие при огнестрелно нараняване. Търси се за наличие на хемотимпанум (наличие на кръв в тъпанчевата кухина на средното ухо) и за изтичане на кръв и/или ликвор от ноздрите или ушите.


При условия на спешност е възможно само кратко неврологично изследване, което включва проверяване за степен на съзнание, зенични реакции, стволови рефлекси, изследване на двигателната и сетивната функции.



При пациенти със съпътстваща гръбначно-мозъчна травма се изследват сухожилните и кожни рефлекси за установяване на потенциална неврална увреда.


Наличието на отпадна или възбудна огнищна неврологична симптоматика, генерализирани епилептични пристъпи и синдром на менингорадикулерно дразнене (като вратна ригидност) насочва диагнозата към органична увреда на главния мозък. От особено значение е ранното долавяне и проследяването на симптомите в динамика, на тяхното утежняване, обратно развитие или появата на нови такива. Най-трудни за изследване и преценка са пациентите в коматозно състояние.


Главоболието, гаденето и повръщането са чести и почти универсални симптоми при черепно-мозъчна травма. Често пострадалите се оплакват и от световъртеж, неустойчивост при ходене, прилошаване при изправяне, ортостатичен колапс, повишено потоотделяне и др.


Централно място заема изследването на съзнанието на пострадалия с черепно-мозъчна травма. Съзнанието има два компонента: състояние на будност и съдържание.

 

Смущенията в будността (количествени разстройства в съзнанието) може да са леки – сомнолентност (унесеност) и обнубилация (замъгляване на съзнанието), изразени – сопор (пациентът не може да бъде събуден или това става много трудно) или тежки - кома.

 

Промените в съдържанието (качествени разстройства) са най-често по типа делир (халюцинации),  аменция (мисловна разпокъсаност) или амнезия (паметови разстройства). В ранната фаза на черепномозъчната травма амнезията се проявява под формата на ретроградна (липса на спомен за събития, предхождащи травмата), антероградна (липса на спомен за събития, станали след травмата) и конградна амнезия (липса на спомен за времето преди и след травмата).


Obnubilatio (замъгляване) е най-дискретното количествено смущение, характеризиращо се със запазен словесен контакт, лесна уморяемост, възможен е паметов дефицит.


Somnolentio (сънливост) е състояние, при което пациентът е сънлив или в състояние на сън, но след външни раздразнения се събужда лесно; налице е словесен контакт, но отговорите му са кратки, лесно се унася и заспива.

 

NEWS_MORE_BOX


При sopor (сопор) с болния е невъзможен вербален контакт, на груби (болеви) раздразнения той отговаря с общи отбранителни реакции, нецеленасочени движения или спонтанни автоматизми; обикновено рефлексите са запазени, но не се контролират тазовите резервоари.


Coma (кома) е безсъзнателно състояние, от което болният не може да бъде събуден, като отсъстват реакции в отговор на словесен и механичен стимул или пък реакциите представляват нецеленасочен стволово-спинален рефлекс. Рефлексите са силно подтиснати или отсъстват.


Коматозното състояние се дължи на смущение във функционирането на стволовата ретикуларна активираща система над нивото на средния мозък или на дифузни лезии на двете мозъчни полукълба (кора и подкорово вещество).


В клиничната практика се различават 3 степени на коматозното състояние - повърхностна кома, дълбока кома и „надмината" кома (coma depasse), при която липсва безусловно рефлексна дейност, дишането се поддържа с респираторен апарат, а сърдечната дейност - медикаментозно.


Последната степен е синоним на мозъчна смърт. Състоянието на преустановяване на всички мозъчни функции се отъждествява със смърт на пациента. В практиката съществуват строго дефинирани критерии за определянето на мозъчна смърт (мозъчна афункция), включващи клинични и инструментални изследвания.