Местните прояви на перитонита протичат по-леко с по-малко нарушения на общото състояние и по-късно настъпваща интоксикация на целия организъм. Комплексът от симптоми при болния е: болка в корема, най-силно изразена в огнището на перитонита; гадене, повръщане и силна жажда; сух език.

 

От данните на прегледа: болки при изследване на корема, включително и при туширане; мускулна защита (стягане, което не позволява ръцете на лекаря да проникнат по дълбоко в коремната област по време на прегледа), положителен симптом на Блумберг (при натиск с ръка и последващо рязко отпускане на ръката възниква болка в изследваната област на корема); промяна в конфигурацията на корема; щадене на корема и неучастие в процеса на дишането; учестено сърцебиене; повишена левкоцитоза (повишен брой левкоцити).



В реактивната фаза на перитонита всяко гнойно огнище има своя собствена клинична картина в първите 24 часа. При невъзможност да се постави диагнозата перитонит от анамнезата и физикалното изследване хирургът има два избора:

  1. Динамично наблюдение на пациента с изследване на пулса, левкоцитите и температурата през два часа. Повторно наблюдение за динамиката на симптомите.
  2. Инструментално изследване, включващо рентген, ултразвуково изследване, лапароцентеза (пункция, при която се изважда малко количество течност, за да се установи характерът на излива) и лапароскопия (хирургическа диагностична процедура).

Токсичният стадий на перитонита (24-72 часа) се характеризира с болки в корема с променлив характер, симптомът на Блумберг е изразен, липсва перисталтика - "гробна тишина", спиране на отделянето на газове, чести повръщания, обложен език, Хипократово лице (бледа, повяхнала кожа, изострен нос и напукани сухи устни) с последващо подуване на корема, ускорен пулс, понякога филиформен (нишковиден пулс, едва доловим, мек и непълен), артериалното налягане пада, температурата достига до 39° C, студени крайници, левкоцитоза с олевяване (увеличен брой на левкоцитите в кръвта), рентгенологични данни.

 

NEWS_MORE_BOX


В терминалния стадий на перитонита (повече от 72 часа) състоянието на болните е крайно тежко с нарастване, както на общите, така и местните прояви на перитонита. На фона на нарасналата интоксикация настъпват дълбоки нарушения на жизнено важни системи на организма и много често те стават необратими.

 

Тахикардията (учестено сърцебиене) достига до 140 удара в минута, тежка тахипнея (ускорено дишане), признаци на хепато-ренална недостатъчност, поява на иктер (жълто оцветяване на кожата, лигавиците и склерите) и олигурия (намалено количество на урина). Повишава се нивото в серума на билирубина, уреята и креатинина. Снижават се хемоглобина и еритроцитите вследствие на интоксикация. Числото на левкоцитите е нормално или дори понижено, което е лош прогностичен белег. Тук основните симптоми са отстрана на централната нервна система – адинамия (силно понижена двигателна активност), дезориентация, еуфория, халюцинации и силно изразено Хипократово лице.


Местните прояви в терминалния стадий на перитонита са изразени в значително подуване на корема с пълна мускулна защита, с липсващи дихателни екскурзии (разширяването на гръдния кош по време на дишане), изразен симптом на Блумберг, при перкусия (диагностичен метод, при който чрез леко почукване по повърхността на тялото се добива представа за състоянието на подлежащия орган) наличие на тимпанизъм, характерен за течност в корема, липсва перисталтика, наличие на пълна парализа на стомашно-чревния тракт с последващо развитие на остра чревна непроходимост. Прогнозата на терминалния стадий на перитонита е сериозна и без бързи терапевтични действия болните по правило умират.


Диференциалната диагноза на перитонита в токсичния и терминален стадий не е труден. В реактивния стадий на перитонит диагностицирането му е по-трудно.