Как изглежда клиничната картина при перитонит?


Клиничната картина на перитонита е разнообразна и е в пряка зависимост от основното огнище на заболяването, степента на неговото разпространение,  вирулентността (степента на патогенност) на бактериалната флора, възрастта на болния и др. Основните симптоми при всички видове огнища на гнойния перитонит са в две насоки:

  1. От страна на болния
  2. От локалния и общ статус и лабораторните данни

Симптомите при острия перитонит са многообразни. Оплакванията на болните биват локални и общи.



Общите симптоми се обуславят на базата на обща ендотоксинемия (отделяне на ендотоксини, които се освобождават при разрушаването на Грам отрицателни микроорганизми) и бактериемия (наличие на бактерии или друг вид микроорганизми в кръвта) и интоксикация на организма поради всмукването (резорбцията) на голяма част от ендотоксините в перитонеалната кухина, което води до бързо увреждане на целия организъм. Това общо състояние при острия перитонит се проявява с характерния израз на лицето на пациента (facies Hippocratica). Този перитонеален израз на лицето се характеризира с изострени черти, хлътнали очи и тъмни кръгове около тях и с изразено дишане през ноздрите. Пулсът е ускорен, а в крайната фазана заболяването става филиформен (нишковиден пулс, едва доловим, мек и непълен) . Езикът е сух и обложен. Телесната температура е висока. В напредналия стадии на заболяването общото състояние се влошава.


Много от болните са в състояние на еуфория, повишено самочувствие и не се оплакват от болките, които преди това са имали. Говорят несвързано или остават безучастни към околната среда. Настъпва период на отделяне на намалено количество урина (олигурия) или на спиране на отделянето на урина (анурия), придружена със субиктер (леката степен на жълтеница) и студена пот с нормална телесна температура. Кръвната картина се характеризира с висока левкоцитоза (повишен брой левкоцити) като в крайния стадий може да се наблюдава левкопения (намаленият брой левкоцити), а в урината се открива голямо количество албумин (протеин, който има транспортна роля).


Какви са локалните симптоми при остър перитонит?


Локалните симптоми при острия перитонит са силно изявени, коремът на болните е опънат и в началото на заболяването има силно изразена мускулна защита (стягане, което не позволява ръцете на лекаря да проникнат по дълбоко в коремната област по време на прегледа). Мускулната защита се открива при почти всички форми на перитонита. Това правило има и изключение, защото перитонеално дразнене може да не се улови при болни в безсъзнание, при силно нарушено общо състояние, при възрастни и изтощени хора, които имат намалена реактивна способност, както и при болни в терминален стадий на перитонита.

 

NEWS_MORE_BOX


При дифузните перитонити мускулната защита обхваща целия корем, а при локалните форми само определени части от него. При палпация (опипване - метод на физикално изследване) на корема се установява силна болезненост и много често коремът на болните е толкова чувствителен, че те не могат да понасят дори чаршаф върху него. При перкусия (диагностичен метод, при който чрез леко почукване по повърхността на тялото се добива представа за състоянието на подлежащия орган) във фланговете на коремната кухина се открива притъпление, което се дължи на голямото количество ексудат (възпалителна течност, излив от стените на малките кръвоносни съдове при възпалителен процес). При преслушване (аускултация) на корема при дифузния перитонит чревна перисталтика не се долавя, а се установява абсолютна тишина ("гробна").


В по-късното си развитие състоянието на болния се влошава и перитонитът предизвиква паралитични изменения на червата, мускулната защита изчезва, коремът се раздува и болките намаляват.


Болните повръщат често и упорито при развилия се дифузен перитонит като в напредналия стадий на заболяването повърнатото често пъти има черен цвят (vomito nigro), което се смята за лош прогностичен белег.