Климатотерапията е част от физикалната и рехабилитационна медицина, която пред миналия век е била развивана интензивно, особено в България, но през последните 2-3 десетилетия постепенно е започнала да отстъпва незаслужено до една степен място на други физикални методики.


Ефектите ѝ често дават много задоволителни резултати, на фона на неизискващите, особено средства и време методи за прилагането ѝ.


Ревматичната профилактика е проблем на изменената реактивност на организма. Чрез някои фактори на климата може да бъде възстановена нормалната реактивност и да се предотвратят или поне намалят последващи рецидиви.



За морелечение, дори и през зимните месеци са показани деца и възрастни със ставни, сърдечно-ставни и сърдечни форми на ревматизъм, които да бъдат с давност поне 10-12 месеца. При деца е възможно да се прилага едновременно поставяне на депо-пеницилинови препарати, заедно с провеждане на морелечение.


Термотерапията се дозира постепенно и се работи със субкомфортни дози като начало, за да се осигури закаляване. Максималната продължителност на излагане е до 2 часа.


Немски и швейцарски автори съобщават за най-добро повлияване на ревматичните заболявания в среднопланински райони, поради по-добрите радиационни условия. Подходящи райони в България са тези на Сандански и Мелник, при които климатът е сравнително сух и топъл. Освен това в съчетание се включва и съчетанието на терапия с минерална вода.


Климатотерапията при захарен диабет има добър ефект, но специалистите препоръчват задължителното ѝ съчетаване с редовна физическа активност, която може да бъде и по няколко пъти на ден. Тя има отношение към улесняване на трансмембранния транспорт и усвояването на глюкозата от клетката.


В условията на морски и планински курорти физическата активност се прилага под формата на теренно лечение – плуване в морето, пешеходен туризъм, както и ски-спортове. Пешеходният туризъм е в рамките на 2-3 часа и се изразява в разходки, като има изразен хипогликемичен ефект.


Най-добре се повлияват компенсираните и субкомпенсираните форми, докато при декомпенсираните форми на захарния диабет климатотерапията не дава задоволителен ефект.


Плуването в морето в рамките на 15-20 минути има много добър хипогликемичен ефект, но по-голямата продължителност, поради натоварването може да доведе до рязко спадане на кръвната захар, което не се препоръчва.


Значителен опит има в морелечението на неспецифични хронични заболявания на белите дробове – например бронхити, както и бронхиална астма, случаите на която значително зачестяват през последните години, особено при населението, живеещо в по-големите градове.


Лечението при по-висока надморска височина – с прекарване на 2-3 седмици в планински курорти също дава изключително добър ефект при хронични заболявания на дихателните пътища като фарингит, ларингит, трахеити и проблеми със сливиците – особено при малки деца.


Естествено е по-добри и бързи резултати да са налице при началните стадии на хроничните форми на тези дихателни заболявания. При тях климатолечението е показано както през летните, така и през зимните месеци, за разлика от по-напредналите стадии, при които морелечение се прилага основно летните месеци. При бронхиална астма най-удачната надморска височина за провеждане на климатолечение е около 1800 метра.