Имунният отговор се разделя на различни видове според някои характеристики. На база начина на осъществяването му, той се разделя на хуморален и клетъчно-медииран (т.е. опосредстван чрез клетки). Чували сме за антителата, знаем даже, че са важни, знаем още и за белите кръвни телца – лимфоцити и левкоцити, както и че те също важни, но кой как и какво? Не сме съвсем сигурни. А какво значи хуморален – думата толкова прилича на хормонален, има ли нещо общо? Тези въпроси ни занимават още повече днес, когато се намираме в непредвидената и разтърсила света ситуация на пандемия от COVID-19. Когато всеки човек вече се чувства като мишена, желанието да се информираме и да разбираме за какво говорят лекарите и специалистите по емисиите е голямо и разбираемо.


Хуморалният имунитет най-общо казано е този, който се извършва от агенти в кръвта и други телесни течности – тези агенти са антителата. Произведени от В-лимфоцитите, антителата са специфични за различните антигени (чужди белтъци, намиращи се по повърхността на микроорганизмите). При среща с микроорганизма имунната система го изучава, след което изработва тези специфични само за него антитела. Покрит с антитела, микроорганизмът се „дезактивира“ или става по-лесна мишена за други механизми на имунитета, както и това спомага поглъщането и унищожаването му от макрофаги.


След като организмът веднъж се е преборил с инфекция от даден микроорганизъм, нивото на антителата срещу него рязко намалява, но обикновено не изчезва напълно. Малко количество специфични за него антитела продължават да циркулират в кръвта и са готови да реагират веднага при повторна среща.



Разбира се, всичко това е изключително обобщено. Има инфекции, след преболедуването на които, се развива траен имунитет и при нормални условия при новата среща с патогена не възниква отново болест. Има и други, при които няма такъв тип имунитет и е възможно повторно и трето и четвърто заразяване и боледуване. Има и такива, след които пак може да боледува човек, но болестта да протече по-леко и кратко. Въпросът, който вълнува всички е – към кой от тези видове спада коронавирусната инфекция?


Трудно е да се отговори. Макар че имаше ранни съобщения за пациенти, заболели повторно от вируса, последващият научен консенсус беше, че тези изводи се дължат по-скоро на базата на погрешни методи на изследване – с други думи пациентите са смятани за „изчистени“ от вируса, когато още не са били реално.


Много хора се питат, дали ако имат прословутите IgG антитела и липса на IgM се водят „имунизирани“, дори напоследък се говори за „имунен паспорт“, но СЗО (Световната здравна организация) е резервирана относно тази теория. Последни изследвания показват, че дори и да се разие имунитет, той е наличен за няколко месеца до половин година. При всички положения това все още е рано да се определи.


Антителата обаче не са единственият арсенал на организма за борба с COVID-19, както и с други патогени. Клетъчно-медиираният имунитет е важен компонент на имунния отговор – както при развитие на болестта, така и при „имунизиране“ на пациента след нея. Изследването на клетъчния имунитет към новия коронавирус е основополагащ и при текущото разработване на ваксини срещу него.


Клетъчно-медииран имунитет

Той е този клон на адаптивния имунитет, чийто фокус е върху премахването на вътреклетъчните микроорганизми. Развиващите се вътреклетъчно бактерии и вируси са защитени от хуморалния имунитет, понеже са недостъпни за антителата.


Т-лимфоцитите са тези, които са натоварени със задачата да премахант вътреклетъчните микроорганизми. Съществуват два основни вида Т клетки – Т-хелпери (CD4+) и Т- цитотоксично-потискащи лимфоцити (CD8+). CD8+ лимфоцитите разпознават инфектираните с вирус клетки и ги унищожават (заедно с вирусите в тях).


Т-хелперните клетки имат по-различна роля. Те взаимодействат с антиген-представящите клетки. Последните са клетки, които са погълнали патогена, раздробили са го, и са изкарали на повърхността на мембраната си негови фрагменти, свързани със специфични белтъци. Т-хелперите разпознават именно тези белтъци, свързани с фрагментите на патогена.


Има микроорганизми, които макар и да са погълнати от макрофагите, те продължават да са живи и макрофагите нямат достатъчно „сили“ да ги унищожат. В тези случаи Т-хелперите подават помощни и активиращи сигнали (напр. интерферон-гама), които помагат на макрофагите са „изкачат последното стъпало“ и да завършат вътреклетъчното унищожаване на патогена.


Още нещо, Т-хелперите също така взаимодействат с В-лимфоцитите, разпознали новия антиген, като им дават зелена светлина за производство на антитела срещу него. Т.е. функциониращите Т-лимфоцити са необходимост за функционирането и на хуморалния имунен отговор.


Съществуват два типа Т-хелпери – Тх1  и Тх2, произвеждащи различни видове цитокини. Тх1 са отговорни за предпазването от инфекциозни агенти, когато обаче отговорът им е слаб или патогенът присъства хронично може да се стигне до тъканно увреждане. Докато Тх2 са недостатъчни за предпазването от повечето инфекциозни агенти, те могат да предпазват от паразити.


Клетъчният имунитет има отношение и към имунната памет. Последните изследвания говорят, че дори и преболедувалите от COVID-19 пациенти, при които вече няма засичащи се от тестовете антитела пак може да имат имунитет срещу него. При изследване на близкия до причинителя на COVID-19 SARS вирус се открива, че има хора, които показват клетъчен имунитет към него 17 години след инфекцията. Тези данни обнадеждават, че може би по-голяма част от популацията е развила имунитет срещу новия коронавирус от тази, която в момента измерваме чрез антителата.


Проблемът е, че изследването за антитела е достъпно и масово, докато това на Т-клетките се извършва в специализирани лаборатории и не позволява такава масовост.

 

Друг въпрос, по който се работи е, че Т-клетките, разпознали други коронавируси, но не толкова болестотворни, могат да са част от феномена „кръстосан имунитет“ и да разпознават (и предпазват) от COVID-19.