При черепно-мозъчната травма са обичайни големите структурни промени, които са видими при стандартни методи на образна диагностика. Фрактурите на черепа могат да са прости линеарни или да са по-сложни, с много фрагменти. При пациенти с лекостепенна травма на главата фрактурите на черепа увеличават шанса пациентът да има вътречерепна увреда.

И двата вида травми - директни и индиректни (по механизъм на получаване на травмата) мога да доведат до фокално интракраниално кървене.

 


Един от основните патофизиологични механизми, по които се появяват голяма част от симптомите и промените при черепно-мозъчната травма, е мозъчният оток - той може да е унилатерален или дифузен и да се появи дори в отсъствие на кървене.

Загубата на неврони също е важен момент, както и аксоналната увреда - и двете са свързани с лоша прогноза и висока степен на инвалидизация.

 

В основата на всичко стоят неврохимичните промени в мозъка при травма на главата.

 

Черепно-мозъчните травми могат да се класифицират като първични и вторични. Първичните могат да се получат чрез директен контакт - удар или по механизма акцелераця-децелерация (при автомобилни катастрофи), където при съприкосновение на мозъка с черепа се получава травмата, най-често се засягат темпоралният и фронталният дял на мозъка.

 

Вторичните черепно-мозъчни травми не са механично индуцирани и се развиват със закъснение спрямо момента на травма, като може да се съчетават с наслагване върху чисто механична травма на главата.

 

Травмите на главата може да са фокални и дифузни, като често има съчетание между двете. Фокалните засягат скалп, череп и мозък, а дифузните са - дифузна аксонална увреда, хипоксично-исхемична увреда, съдова увреда и др., предизвикани най-често по механизма акцелерация-децелерация.

 

В условията на спешност, за целите на адекватното незабавно поведение на спешния екип, а и за прогнозиране на изхода от болестта, е много важно правилното класифициране на тежестта на черепно-мозъчната травма. Според тежестта си травмите се делят на леки, средно тежки и тежки. Основните инструменти за определяне на тежестта са Глазгоу Кома Скалата (3 до 15 точки), която оценява двигателен отговор, вербален отговор и отварянето на очите. При скор от 13 до 15 точки, травмата се смята за лека, при 9-12 точки - за средно тежка и при 3-8 точки за тежка. Други ползи от тази скала са, че е критерий за назначаване на изследване с компютърен томограф и индикатор за това дали пациентът се нуждае от ендотрахеална интубация (под 8 точки-интубация).

 

Друго важно нещо, което се взима предвид при оценка на тежестта на травмата, е продължителността на загубата на съзнание: лека травма със загуба на съзнание за под 30 минути; средно тежка - от 30 минути до 6 часа и тежка - над 6 часа.

 

Посттравматичната амнезия също е много важна при степенуване на черепно-мозъчните травми (ПТА) - от момента на травмата до момента, в който пациентът е отново ориентиран.

 

При оценката се взимат предвид симптоми като гадене, повръщане, главоболие, гърчове, други патологични находки при снемане на неврологичен статус и резултатите от образните изследвания.

 

Критериите на СЗО и Американския конгрес по рехабилитационна медицина за лека черепно-мозъчна травма са: загубата на съзнание под 30 минути и посттравматична амнезия под 24 часа. Разбира се, има и други по-детайлни скали за оценка, с по-висока специфичност и чувствителност.

 

Други касификации на травмите на главата са според изхода и според прогнозата. За класифициране на изхода се използват скали като Glasgow outcome scale с 5 основни категории: мозъчна смърт, вегетативно състояние, тежка инвалидизация, умерена инвалидизация и добро възстановяване.

 

Прогнозирането на изхода от черепно-мозъчната травма се прави на базата на Глазгоу Кома скалата и на посттравматичната амнезия (ПТА).

 

Основните усложнения от черепно-мозъчните травми са: посттравматична епилепсия, хидроцефалия, дълбока венозна тромбоза, хетеротопна осцификация, мускулна спастичност, гастроинтестинални и пикочополови смущения, нарушения в походката, хронична травматична енцефалопатия.

 

Дългосрочните усложнения, които могат да се наблюдават около 6 месеца след травмата и влошават качеството на живот са: безсъние, депресия и тревожност, посттравматично главоболие (тензионно или мигренозно), когнитивни нарушения и паметови нарушения.