Жените с клапни пороци, които желаят да забременеят или вече са бременни, изискват специални грижи. При тях съществува повишен риск от неблагоприятен изход на бременността. При адекватна преценка на състоянието на бременната и необходимата терапия е възможно безпроблемното износване на плода.


1.    Какви са причините за клапни пороци?

Сърдечните клапи са структури, през които кръвта преминава от предсърдията към камерите на сърцето и попада в големите кръвоносните съдове. Клапите осигуряват постоянния и еднопосочен кръвоток.

Клапните заболявания са два вида: стеноза (стеснение) на клапата или инсуфициенция (недостатъчност). При стенозата кръвта преминава по пътя си със затруднение и срещу повишено съпротивление, а при инсуфициенцията – клапата е толкова повредена, че позволява връщането на кръвта обратно на потока. Всичко това нарушава нормалната сърдечна дейност и снабдяването на органите, тъканите и плода с необходимото количество кръв.

Причините за клапните увреждания са или вродени, или придобити – прекаран в детството ревматизъм, болести на съединителната тъкан и др.



2.    Как се променя хемодинамиката по време на бременността?

По време на бременност се забелязва значителни промени в хемодинамиката. Те започват още от първия триместър, достигат своя максимум през втория и се задържат на същото ниво и през третия.

Наблюдава се увеличаване на сърдечния дебит (увеличаване на сърдечната честота с 10-20 удара/минута и на количеството кръв, изтласквано от сърцето) поради развитието на плацентата. В плацентата съдовото съпротивление е ниско. Това е причината за повишаване на сърдечния дебит – неодходимостта да се създадат условия за добра перфузия (кръвоснабдяване) на всички органи, в това число и матката, за развитие на плода. Кръвното налягане на бременната жена се понижава.

При жените с клапни пороци промяната в хемодинамиката по време на бременността е причина за влошаване на общото им състояние. За това при тях преди планиране на бременността е необходима консултация с лекар за обсъждане на рисковете за жената и плода. Немалка част от клапните заболявания се диагностицират едва след забременяването.

 

NEWS_MORE_BOX

3.    Как се поставя диагнозата?

Всяка жена, която възнамерява да забременее или е вече бременна, се разпитва подробно за оплаквания и подлежи на провеждане на изходен тест (преди бременност) с натоварване. Последният е важен предиктивен маркер дали ще успее да износи бременността.

От значение е да се разграничат оплаквания като задух при физическо усилие, отоци около глезените и сърцебиене, които се срещат и при здрави бременни, от задуха в покой, гръдната болка и ритъмните нарушения при жени с клапни увреждания.


Задължително се провежда ехокардиография, която осигурява информация за вида и тежестта на клапния порок.


4.    Какво е поведението при бременност и клапни пороци?

Част от жените трудно понасят хемодинамичните промени през бременността, дори когато са били без оплаквания преди това. Откриването на заболяването преди бременност изисква лечение, което може да бъде медикаментозно или оперативно.

Оперативното лечение разрешава дефинитивно проблема. То се състои в смяна на увредената клапа с механична или биологична. Проблем представляват механичните клапи и съпътстващата ги антикоагулантна терапия.

При жени в детеродна възраст се препоръчва поставяне на биологична клапа, която не изисква антитромботично лечение, но пък се износва по-бързо поради увеличение сърдечен дебит през бременността.

Механичните клапи изискват задължителена антикоагулация поради риск от животозастрашаващ тромботичен инцидент. Бременността е свързана със засилване на процесите на тромбообразуване, което допълнително увеличава риска. Днес се използват пероарални антикоагуланти, нефракциониран хепарин или нискомолекулни хепарини в различни схеми за антикоагулация, като няма стандартен метод. Проблем е, че антокоагулантите, приети през устата, имат тератогенен ефект в началото на бременността (6-12 г.с.), а хепаринът, който се прилага подкожно или венозно, не преминава плацентата, но по-трудно се поддържа в терапевтични дози.