Системният лупус еритематозус е автоимунно заболяване, с което могат да се срещнат не само специалистите ревматолози, но и лекарите от почти всяко направление в медицината. Това е така, понеже неговите прояви биха могли да засегнат множество органи и системи. Сърцето не прави изключение. Като една от най-честите прояви на неговото засягане е перикардитът – често, но не и единствено.

 

В действителност, освен перикардитът, клапните засягания са честа проява на системния лупус. Въпросът е до колко се отразяват те върху живота на пациентите? В миналото те са били откривани предимно в случаи на аутопсия. В наше време наблюдаваме лезии като задебеляване на клапите, което е отговор на същия патологичен процес в други тъкани при лупуса. Естествена еволюция е образуването на вегетации, които разбира се, носят риск от тромбози. Ако се стигне до фиброза, се проявява и дисфункция на клапите.


 

Ендокардит на Либман-Сакс

Съществуват някои толкова характерни засягания на ендокарда от лупуса, че заболяването е обособено с отделно име. Ендокардът е вътрешният слой на сърцето. Увреждането му може да доведе до нарушаване на кръвния поток в сърцето и образуване на тромби с опасни последствия.

 

Ендокардитът на Либман-Сакс представлява небактериален тромботичен ендокардит, свъзран с образуване на брадавицовидни вегетации (уплътнения) върху ендокарда, покриващ платната на сърдечните клапи. Образуванията могат да бъдат единични или множествени, обикновено под формата на ивица по ръба на платната.

 

Причината за появата на веруките не е съвсем изяснена. Смята се, че увреждането на ендокарда се дължи на циркулиращи биологично активни вещества – цитокини и интерлевкини, при състояние на повишена съсирваемост на кръвта. Такива условия са налице не само при системния лупус, но могат да бъдат наблюдавани и при пациенти с антифосфолипиден синдром или като паранеопластична проява при някои злокачествени болести.

 

Образуването на веруките най-често е безсимптомно, на практика симптоми се появяват ако в резултат на тях се образуват тромби и настъпи тромбоемболия, която грози пациента с инсулт или периферна тромбоемболия. Самите образувания най-често не водят до нарушение на клапната функция, но предразполагат за възникване на бактериален ендокардит. Диагнозата може да бъде поставена с ехокардиография, а лечението се състои в добър контрол над основното заболяване и при налични вече лезии в адекватна антикоагулантна терапия.

 

Ако се стигне до клапен порок, то инсуфициенцията е по-честа от стенозата и митралната клапа се засяга най-често от процеса. При необходимост може да се наложи клапно протезиране.

 

Поради това, че симптоми се проявяват едва ако настъпи тромбоза или значима силна клапна дисфункция, е трудно да се установи каква част от пациентите с лупус имат клапни лезии. При пост-мортем изследвания се открива честота между 13 и 74 %*.

 

Клапно засягане от лупус – какво следва?

Не е нужно да се стига до опасни ситуации като тромбоза, за да се подозира ендокардит. Той може да бъде открит и при рутинна ехокардия на сърцето. В момента, в който стане ясно, че пациентът със системен лупус има и клапна болест, важно е да бъде оценено дали тя е развита в такава степен, че да доведе до усложнения или каквито и да било прояви.

 

Много от клапните лезии нямат симптоми и остават неоткрити в хода на живота на пациента; все пак установяването им изисква повишено внимание и стриктно проследяване. Най-важни са превантивните мерки. При наличие на лупус, антифосфолипидни антитела и валвулопатия може да се обмисли профилактиката с аспирин, а при вече настъпили тромбемболични инциденти, е уместен приемът на антикоагуланти, според лекарскат преценка. Като се има предвид, че ендокардните увреждания са благоприятна почва за развитие на бактерии, трябва да има бдителност при настинки и инфекции, да се започва навременно и адекватно лечение и при задълбочаване на симптомите да се търси евентуално бактериален ендокардит.

 

Библиография:

*Jain D, Halushka MK. Cardiac pathology of systemic lupus erythematosus. J Clin Pathol 2009