Уместна в случай на клапни пороци, клапната хирургия отговаря на сбор от оперативни техники, целящи да възстановят или заместят засегнатата сърдечна клапа. Пред пациента изникват много въпроси: Подходящ ли е той за оперативно лечение? Как преминава операцията? Кои са рисковете и как протича следоперативния период и проследяване? Притесненият и объркан пациент никога не може напълно да разбере това, което предстои, именно заради своите тревоги. Но ето част от отговорите.

 

Човешкото сърце е съставено от четири кухини - две предсърдия и две камери, като от камерите излизат два големи съда – съответно белодробната артерия и аортата. На прехода между предсърдията и камерите и в началото на двата големи съда има клапи. Тяхното затваряне и отваряне в хода на цикъла на сърдечното съкращение и отпускане осигурява еднопосочното и правилно движение на кръвта. Последното е задължително условие за нормалното ѝ обогатяване с кислород в белите дробове и въобще за правилното кръвообръщение на целия организъм.


 

Четирите клапи са аортна и митрална, намиращи се в лявата част на сърцето и трикуспидална и пулмонална, намиращи се съответно в дясната част на сърцето. Появата на болест – клапен порок - влошава функцията на клапата и понякога налага оперативна намеса.

 

Клапните операции днес са рутинни интервенции и представляват около 50 % от дейността на сърдечната хирургия.

 

Основни индикации

  • Аортна стеноза – патология, която се смята за много честа, особено сред възрастните хора (средно около 75 годишни).
  • Митрална инсуфициенция или митрална стеноза. Операцията на митралната клапа обикновено се прави на по-млади пациенти – между 50 и 70 годишни.
  • Клапен ендокардит – инфекция на ендокарда. Известно е, че най-често засегнатите от него клапи са аортна, митрална и трикуспидална. Тази болест засяга пациенти на всякаква възраст. Сред младите по-често нейна „жертва“ са пристрастените към наркотици, приемани по венозен път. Честите венозни инжекции посредстват навлизането на бактерии в кръвта и тяхното разрастване в областта на сърдечните клапи.
  • Пулмоналната клапа най-рядко е обект на клапна хирургия.

 

Какви видове клапи има?

Съществуват два вида клапни протези – механични и биологични (те са с животински произход, най-често от свиня). Те имат своите предимства и недостатъци. Теоретично механичните клапи се използват при пациенти под 65-годишна възраст, защото тези протези имат по-голяма „продължителност на живота“, докато биологичната клапа има „продължителност на живота“ под 20 години.

 

Механичната клапа по-лесно се тромбозира и инфектира и налага доживотен прием на антикоагуланти. Тези медикаменти носят известни рискове и налагат промени в начина на живот. За пациентите над 65-годишна възраст обикновено се ползват биологични клапи, при които антикоагулантната терапия е необходима само в кратък срок след операцията. Съответно пациентът ще има същото качество на живота, както и преди операцията (разбира се, и по-добро, предвид премахване на клапната болест).


Биологичното клапно протезиране е метод на избор и при жените, при които се очаква бременност в бъдеще, тъй като антикоагулантите са противопоказни в случай на бременност.

 

При поставянето на биологична клапа трябва да се има предвид, че рано или късно тя ще трябва да бъде подменена.

 

Каква е подготовката за клапна операция?

Подготовката на пациента за такава интервенция включва няколко момента:

  • Добри кръвни показатели – нивото на хемоглобина трябва да е нормално. Ако той е нисък, по време на операцията ще се понижи още повече, което повишава риска от следоперативни усложнения. Ето защо не трябва да се колебаем да отложим сърдечна операция, стига тя да не е спешна, за да коригираме предоперативна налична анемия.
  • Прекратяване на тютюнопушенето. Този лош навик увеличава рисковете от инфекция, забавя възстановяването на белезите и повишава риска от респираторен дистрес. Трайното отказване от тютюнопушенето е препоръчително за всеки един човек, бил той пациент или не, но поне временното му спиране е задължително за всеки, който подлежи на планова операция с пълна анестезия.
  • Да се обсъди има ли придружаващи заболявания пациентът. При смяната на клапа, ако новата е механична, се налага пациентът доживотно да приема антикоагуланти. Това са медикаменти, които намаляват съсирваемостта на кръвта. При някои болести обаче приемът им е противопоказен. За това при всеки пациент трябва внимателно да се прецени какви придружаващи болести има и каква би била тяхната еволюция с годините. Тази информация позволява на специалиста да подбере най-подходящата техника за своя пациент в цялост, а не само това, което е най-добро за клапата му в частност.