Кисти на Тарлов или периневрални кисти са подобни на аневризма образувания на обвивката на нервния корен. Те са изпълнени с цереброспинална течност и най-често се появяват в областта на сакрума. Кистите на Тарлов значително по-често се срещат при жени, като се смята, че не малка част от населението е засегнато, но често те остават безсимптомни. 


Все още етиологията на образуванията не е констатирана, но се преподлагат редица причини. Примери са повишеното налягане на цереброспиналната течност. В някои случаи кистите на Тарлов развиват клапанен механизъм, на база на който цереброспиналната течност навлиза, но след това няма възможност да излезе от образуваната киста.


Предразполагащи патологии за развитието на кисти на Тарлов са мутации в образуването на колагена или нарушения на съединителната тъкан – например синдром на Марфан.



Кисти на Тарлов се получават и следствие на травматични наранявания, пътнотранспортни произшествия, падания, прекомерно усилие при повдигане на предмети, гръбначни пункции – епидурална или спинална анестезия.


Симптомите се определят основно от частта на гръбнака, в която се намират кистите. Най-честите симптоми са болки в долната част на гърба, болки в долните крайници и при седене или изправяне. На второ място налице могат да се проявят симптоми от страна на долните пикочни пътища като императивна (спешна) нужда от уриниране, често уриниране и уринарна инконтиненция.


Наблюдават се още дисфункции на червата или проблеми с ерекцията. Симптоми от страна на централната нервна система като главоболие и световъртеж също са възможни.


Кисти се откриват още и в цервикален (3% от случаите), гръден и лумбален (6% от случаите) дял на гръбнака. Проявите на болка се увеличават при кашляне, изправяне или смяна на положението. Това се обяснява с повишеното налягане на цереброспиналната течност.


Кистите на Тарлов се откриват с образни изследвания – ЯМР. Но често специалистите се насочват към лумбалната част на гръбначния стълб, поради което се пропускат промените в сакралните отдели.


Специалистите, които отговарят за разчитането на резултатите от ядрено-магнитен резонанс, често пропускат кистите на Тарлов, тъй като се смята, че не водят до симптоматика. Подходът е погрешен и те често са клинични значими.


Рехабилитацията с електротерапия е напълно противопоказана, докато ефект има ултразвуковото лечение. Други ефективни методи на физиотерапията са процедурите с тангентор, перлените вани, упражнения и масажи също са подходящи, но тяхното прилагане не трябва да бъде непосредствено в зоната на кистата.


При това заболяване кистите не са постоянно със силни симптоми, а проявяващи се на кризи. Когато се стигне до постоянна денонощна болка, здравословното състояние на пациента вече е силно влошено и често дори не може да стане от леглото.


Лечението включва дренаж на кистата, за да се осигури временно облекчаване на симптомите. Оперативните интервенции водят до траен ефект в голяма част от случаите, но при тях съществува риск и от нараняване на близко разположени структури.


Сравнително нова техника се прилага чрез перкутанна декомпресия. Тя включва отстраняване на цереброспиналната течност от вътрешността на кистата, след което последва запълване на пространството с фибриново лепило. То има ефекта да имитира съсирването на кръвта и „запечатва“ кистата, като предотвратява повторното ѝ напълване.


Само в много редки случаи и като следствие от липсата на лечение, кистите на Тарлов могат да причинят трайно увреждане на структури от периферната нервна система.


Референции:
Tarlov cysts, National Institute of Neurological Disorders and Stroke;
Tarlov cyst, Radiopaedia.