Кистозната болест на простата обхваща голямо разнообразие от патологични процеси, които водят до образуване на кисти в простата. Това е рядко срещано заболяване засягащо простатната жлеза, а честотата на докладваните случаи варира в диапазона 0,5%- 7,9 %. Простатните кисти са много по-честа находка сред пациенти, изследвани за безплодие, като едно проучване показва 20 % разпространение сред тази група от пациенти.
Заболяването често протича безсимптомно и се открива случайно при провеждане на абдоминална ехография, компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI) по друг повод. В някои случаи кистите на простата протичат с високи нива на серумен простатен-специфичен антиген (PSA), което налага диференциалната диагноза с други заболявания ангажиращи простатната жлеза. Етиологично простатните кисти се разделят на паразитни и непаразитни.
Етиологичните фактори за развитие на непаразитните простатни кисти включват възпалително заболяване, доброкачествена хиперплазия на простатата, обструкция на еякулаторния канал, атрофия на простатната жлеза и тумор.
Обикновено непаразитните кисти представляват кръгли формации изпълнени със серозна или серозно-кървениста течност. А паразитните кисти са кръгли изпълнени със серозна течност с дъщерни ехинококови мехурчета във вътрешността.
Оплакванията на пациентите се определят от големината и локализацията на кистите. Симптомите варират от асимптоматично протичане до повтарящи се инфекции на пикочните пътища, хематурия, дизурия и пиурия. Възможно е кистата да се съпровожда с оплаквания от дискомфорт или тежест в долната част на корема, болка в областта на перинеума, ретенция на урина или запек, обструкция на изхода на пикочния мехур, болка в перинеума. Съобщават се случаи на епидидимит, олигоспермия, хематоспермия и болезнена еякуация, намален обем на еякулата, безплодие.
Диагнозата се поставя посредством физикални и образни методи. Ректалното туше на простатната жлеза установява уголемена по размер простата с гладки очертания и плътно- еластична консистенция. Понякога при по-големи кисти се наблюдава и флуктуация.
Особено ценно за поставяне на диагнозата е рентгеновото контрастно изследване на пикочния мехур - цистография. При наличие на киста на простатата се установява характерно вдаване на жлезата в кухината на пикочния мехур. Трансректалният ултразвук спомага за екзактното класифициране на кистите. А КТ и ЯМР са методики, които локализират точно границите и комуникацията на простатните кисти със съседните органи.
По- големите доброкачествени кисти на простатата се представят с повишаване на PSA, което изисква диференциално разграничаване с останалите заболявания, които ангажират простатната жлеза. Диференциалната диагноза се прави с кисти на Мюлеров канал, дивертикул на пикочния мехур, тератом, киста на семенните мехурчета, киста на епидидима и киста на Волфовия канал.
Въз основа на докладваните случаи, киста на простатата с размер около 2,5 см не би създала оплаквания при пациентите, поради което в тези случаи е необходимо само редовно проследяване. При по-големите кисти лечението е предимно оперативно.
Терапевтичните възможности включват трансуретрална резекция, ендоскопска или трансуретрална марсупиализация, ендоскопска уретротомия и инцизия, трансректална ултразвукова аспирация със или без склеротерапия и отворена хирургия. Понякога кистите могат да се пунктират и да се евакуира съдържанието им посредствам трансуретрален достъп. В други случаи в кухината се въвежда склерозиращ агент. Пациенти с прогресиращи симптоми, големи размери на кистата (2,5 см или повече) или висок серумен PSA трябва да бъдат насочени за извършване на интервенция.
Референции:
Урология под редакцията на проф. П. Панчев
