Погледнат отстрани, гръбначният стълб притежава няколко характерни кривини, които спомагат за правилното разпределение на тежестта на тялото върху гръбнака. Шийната и поясната част на гръбнака имат кривина с изпъкналост навътре, позната още под медицинското наименование „лордоза”. За разлика от тях, кривината на торакалната и сакрална част на гръбнака е с изпъкналост навън, което позволява навеждането на тялото. Медицинският термин на това, по принцип нормално, изкривяване на гръбначния стълб е „кифоза”. Терминът „кифоза” се използва също и в случаите, когато е налице акцентуираност на това състояние, при налична подлежаща причина.

 

В някои случаи кифозата се открива в съчетание с друго характерно изкривяване на гръбначния стълб, известно като сколиоза. Последното представлява изкривяване на гръбнака по посока настрани, погледнат във фронтален план. Причини могат да бъдат вродени аномалии на прешлените, нарушение в растежа в юношеска възраст, анормално изкривяване вследствие на мускулен спазъм, предизвикан от преживяна травма на гръбнака.


 

Нормално съществуващите кривини на гръбначния стълб позволяват поддържането на баланс на главата спрямо таза на тялото. В случаите, когато една или повече кривини са по-малко изразени или по-акцентуирани, това води до изместване на съществуващия баланс. Последиците са поява на болка в гърба, чувство за скованост, нарушение на стойката или походката.

 

Кога нормалното изкривяване на торакалния гръбнак се приема за патологично?

 

Прието е, че нормалната или физиологично съществуваща кифоза е с ъгъл от 20 до 40 градуса за участъка Т2 до Т12. Този ъгъл е известен като ъгъл на Коб. Извън тези стойности, изкривяването се приема за патологично.

 

Какви са клиничните симптоми на кифозата?

 

Най-честият симптом при налична акцентуирана кифоза на торакалния гръбнак това е нарушената стойка с характерно „прегърбване” на гръбнака и съпровождаща болка в гърба, мускулна умора и скованост в същия. По-често симптомите се запазват постоянни във времето и не търпят забележима прогресия.

 

В редки случаи, кифозата търпи прогресия във времето, което е свързано с появата на риск от компресия на гръбначния мозък и развитие на миелопатия с характерна клинична изява – слабост в долни крайници, нарушена сетивност в същите, поява на тазоворезервоарни смущения със загуба на контрол при уриниране и дефекация.

 

В много тежки случаи изразената кифоза може да доведе до ограничаване на пространството на гръдния кош и появата на дихателни и сърдечни проблеми – поява на гръдна болка, накъсване на дъха и евентуално развитие на дихателна и/или сърдечна недостатъчност.

 

Кои са формите на кифоза и познати ли са причините за тяхната поява?

 

Най-честата форма на кифоза това е т.нар. постурална кифоза, свързана с нарушената стойка на тялото. По-характерна е появата и при момичетата, всравнение с момчетата, като първо се забелязва в юношеска възраст. Причината е заемането на неправилна поза на тялото и слабост на т.нар. параспинална мускулатура, поддържаща гръбнака изправен. Рентгенографски, прешлените изглеждат с нормална форма. Състоянието обикновено не прогресира или показва слаба прогресия във времето. Рискът от поява на неврологични или кардиопулмонални проблеми е минимален, тъй като често изкривяването е в ниска степен.

 

Кифозата при болестта на Шоерман също става видима в юношеска възраст. Заболяването е известно още като асептична некроза, довеждаща до структурни нарушения в гръбначните прешлени и придобиването на клиновидна форма на последните. При този тип кифоза, честотата за налична съпровождаща сколиоза на гръбначния стълб е най-висока. Диагнозата се поставя рентгенографски на база налично изкривяване о т минимум 5 градуса във фронталния план на три последователни прешленни тела.

 

Конгениталната кифоза е най-рядко срещаната форма. Дължи се на нарушение във формирането на прешленните тела по време на вътреутробното развитие. Това може да доведе до сливане на няколко прешлена и формиране на кифоза. Състоянието търпи обикновено прогресия във времето и често налага хирургична намеса в ранна детска възраст.

 

В зряла възраст няколко са възможните причини за развитието на кифоза. Най-честата сред тях това е остеопорозата, при която е налице намаляване на костната плътност на прешлените и формирането на множество фрактури. Други причини са дегенеративният артрит, анкилозиращия спондилит, инфекциозните заболявания на гръбнака и туморите на гръбначния стълб, както и ятрогенно обусловената кифоза, вследствие най-често на прекарана ламинектомия. Всяка от тези причини може да доведе до „изтъняване” на предната част на прешленните тела и формирането на кифоза.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

 

Състоянието изисква обстоен неврологичен и соматичен преглед, с цел отхвърляне на съпровождаща друга симптоматика. Кифозата се установява с помощта на рентгенография – фас и профил. В някои случаи се налага и провеждане на по-детайлно невроизобразяване, особено в случаите, когато се подозира съответна патология.

 

Лечението е главно симптоматично – физикална терапия с цел укрепване на гръбната мускулатура и нестероидни противовъзпалителни средства за овладяване на болковата симптоматика.

 

Хирургично лечение се налага рядко – в комплицирани случаи и такива, при които е налице прогресия на състоянието.