Хроничната пароксизмална хемикрания или хронично пристъпно главоболие, засягащо едната страна на главата, се отнася към групата на т.нар. първични главоболия с краткотраен, но същевременно рецидивиращ характер и проява на автономни нарушения. Към тази група се отнасят още епизодичната пароксизмална хемикрания, клъстърният тип главоболие и едностранното невралгиформено главоболие с конюнктивална инекция и сълзотечение.

 

Макар хроничната форма да е много по-често срещана, може да се наблюдава и нехронична форма на заболяването, където пристъпите могат да бъдат по-леки по интензивност и разделени от по-големи интервали. Нехроничният стадий, интервалите между епизодите на който се характеризират с пълна ремисия на оплакванията, често предшества еволюцията на заболяването в хронично.


 

Причината за поява на този тип главоболие все още не е изяснена. Обсъжда се ролята на тригеминоваскуларната система, симпатиковата и парасимпатиковата нервна система, във връзка със съпровождащите автономни нарушения. Пълното изчезване на симптомите след прилагане на индометацин може, от една страна, да се дължи на редукцията на вътречерепния кръвен ток, а от друга, на неговия противовъзпалителен ефект.

 

Проучванията показват по-голяма честота на засягане на женския пол, като средната възраст на изява на заболяването е около 34 години. Описани са случаи на начало и преди 6 годишна възраст, като най-възрастният пациент с това заболяване е бил на 81 години.

 

Как се изявява хроничната пароксизмална хемикрания?

 

Болката обикновено засяга едната страна на главата и не мени своята локализация при всеки следващ пристъп. Най-силна се описва в областта на орбитата, челото, слепоочната област, над или зад ухото. Понякога болката може да ирадиира към врата, рамото или ръката от същата страна на нейната поява. Описани са случаи с двустранна локализация на болката в нехроничния стадий на заболяването и едностранното и локализиране след прогресията в хронично протичане.

 

Пристъпите на главоболие могат да се появят по всяко време на денонощието, за разлика от близкото по характер клъстърно главоболие, чиито епизоди са най-често нощем.

 

Характерът на болката може да е пулсиращ, пробождащ или режещ. За разлика от пациентите с клъстърен тип главоболие, болните, страдащи от хронична паролсизмална хемикрания, обикновено седят спокойно или са неспокойни в леглото между атаките.

 

Честотата на атаките е около 10-20 дневно, но може да варира от 2-40 дневно. Средно един пристъп продължава между 2 и 25 минути, но може да трае и над 60 минути. Общо погледнато епизодите с главоболие могат да заемат половината от деня.

 

Атаките на хроничната пароксизмална хемикрания могат да бъдат провокирани от разнообразни движения в областта на врата, външно притискане на врата и други фактори.

 

Главоболието може да бъде съпроводено от поява на автономни нарушения, най-често от същата страна. Такива с най-голяма честота са сълзотечението, зачервяването на окото, запушване на ноздрата или понякога изтичане на водниста течност от носа. Описват се случаи и на повишено потоотделяне в областта на челото или на генерализирано такова, както и едновременно наличие при някои пациенти на тригеминална невралгия или мигренозно главоболие. Леко свиване на зеницата и оток на клепача също могат да се наблюдават, имитирайки синдрома на Хорнер, който е характерен за клъстърния тип главоболие.

 

В случаите, когато атаките са силни и на чести интервали, засегнатите могат да опишат главоболието като постоянно или да се оплачат от наличие на постоянно напрежение от страната на засягане.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Диагноза и диференциална диагноза

 

Диагнозата се поставя на базата на характерната клиника, изключването на възможна органична или метаболитна подлежаща причина, повлияването от лечението с индометацин.

 

В диференциално-диагностичен аспект най-важно е изключването на клъстърен тип главоболие, който има сходна клинична изява, но при него по-често се засяга мъжкия пол, атаките са предимно нощем, като техният брой е по-малък (максимум 8 за 24 часа) и тяхната продължителност е по-дълга (15-60 минути). Липсата на повлияване от индометацин също наклонява към наличието на клъстърно главоболие.

 

Какво е лечението?

 

Пълно повлияване на оплакванията се наблюдава след прилагане на индометацин в дози от 15 до 300мг/дневно, в зависимост от индивидуалния случай. Други лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, ацетилсалицилова киселина, някои калциеви антагонисти също водят до облекчаване на симптомите.