Всяко главоболие, което се появява в рамките на 15 и повече дни в месеца, в продължение на 3 и повече месеца в годината се причислява към групата на хроничното ежедневно главоболие. Тъй като появата му често е свързана със силно смущение и ограничение на ежедневното функциониране на засегнатия, разпознаването на неговия вид и прилагането на профилактика е от съществено значение за овладяване на неприятните симптоми.

 

Хроничното ежедневно главоболие се разглежда като първично (идиопатично), когато не е свързано със структурна увреда и не възниква в рамките на системно заболяване. Когато са налице обаче подлежащи фактори и състояния, главоболието се означава като вторично. В зависимост от продължителността на пристъпа от главоболие, първичните хронични ежедневни главоболия се разделят на такива с къса продължителност (под 4 часа в рамките на деня) и такива с дълга продължителност (над 4 часа). Представители на първия вид са пароксизмалната хемикрания (внезапен пристъп на главоболие, обхващащ едната страна на главата), кластърното главоболие, което се характеризира с болка в слепоочната или орбитална област, съпроводена със зачервяване на конюнктивата, секрет от носа и други симптоми, идиопатичното промушващо главоболие и др.


 

Към групата на първичните хронични ежедневни главоболия с дълга продължителност се отнасят:

  • Хронична мигрена – обикновено се среща при хора с анамнеза за епизодична мигрена. Характеризира се с поява на пулсиращо главоболие, засягащо едната или двете страни на главата, което е с умерена до силна интензивност и нараство по интензитет при физически усилия. Често съпътстващи симптоми може да са гадене, повръщане или и двете, както и засилване на болката при светлинно или звуково дразнение;
  • Хронично тензионно главоболие – има по-често стягащ характер, обхваща цялата глава, понякога като в „каска”. За разлика от мигрената болката по-често е с лека до умерена интензивност и не се засилва при физическа активност;
  • Ново ежедневно главоболие – този тип главоболие се появява внезапно, обикновено при хора, които нямат анамнеза за предишни главоболия. Задържа се постоянно в рамките на 3 дни от първоначалното си възникване. Има сходни характеристики с тензионния тип главоболие, като често обхваща двустранно главата, има стягащ, тъп характер и не се засилва от физическо усилие;
  • Хемикрания континуа – засяга едната страна на главата. Ежедневно и продължително, без периоди на облекчение на болката. Главоболието е умерено по интензивност с моменти на рязко засилване. Може да се усложни с поява на мигреноподобни симптоми. Допълнителни прояви са зачервяване или сълзотечение на окото от засегнатата страна, секреция или запушване на ноздрата, спадане на клепача на окото или тясна зеница, усещане за неспокойство;
  • Медикаментозно индуцирано хронично главоболие – често възниква при пациенти страдащи от епизодично – мигренозно или тензионен тип главоболие, които са приемали повече и по-често от препоръчителното количество болкоуспокояващи средства (средно повече от 8 дни в месеца)

Кои са рисковите фактори за развитие на хронично ежедневно главоболие?

  • Женски пол;
  • Наднормено тегло;
  • Повишен стрес и безпокойство, депресия;
  • Нарушения в съня;
  • Нощно хъркане;
  • Злоупотреба с кофеин;
  • Злоупотреба с аналгетици;
  • В рамките на друг хроничен болков синдром.

Кога е необходимо да посетите лекар?

  • В случай, че пристъпите от главоболие се появяват 2 и повече пъти в седмицата;
  • Налага се да вземате болкоуспокояващи през повечето дни от седмицата;
  • Изписаните Ви болкоуспокояващи не са достатъчни да облекчат болката;
  • Главоболието се засилва или променя своята характеристика;
  • Главоболието нарушава Вашата ежедневна активност.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какви мерки могат да се предприемат?

 

Ключов момент в определяне на вида на главоболието и факторите, които биха могли да го обуславят е воденето на дневник. В него е необходимо да се запише всяка информация относно характера на болката и обстоятелствата, при които то възниква.

 

Всяко съмнение за наличие на подлежащ патологичен процес налага обстоен неврологичен преглед, а в някои случаи е провеждане на съответното невроизобразяване.

 

В случаите, когато не се открива подлежаща причина, в основата на овладяване на състоянието е намаляване на честотата и силата на пристъпите чрез т.нар. профилактика, която включва прилагането на лекарства от групата на антидепресантите, бета-блокери, антиепилептични средства, някои нестероидни противовъзпалителни средства и др.