Въвеждането на антимикробната терапия в клиничната практика е едно от значимите достижения на медицината през ХХ век. Благодарение на това редица нелечими и често завършващи със смърт инфекциозни заболявания се превърнаха в овладяеми и лечими.


Характерно за бактериите е формирането на здрав биофилм, който им осигурява по-дълго преживяване. Първоначално обратимо адхезирали към тъканите на дихателните пътища, бактериите се захващат по-здраво и формират постепенно полимерна структура, чрез която се предоставят по-добри условия за узряване на колониите и по-късното им разпространение в съседни тъкани.


Точно този формирал се биофилм се превръща в резервоар за рецидивиращи-повтарящи се инфекции в продължение на месеци или дори години, на фона на антибиотична терапия, която потиска временно размножаването, но не ликвидира инфекциозното огнище.



Този своеобразен полимер представлява защитна бариера срещу елементите на клетъчния и хуморалния имунитет, както и достигаенто на антибиотиците до активното бактериално огнище. Най-застрашени се оказват пациентите с хронични белодробни заболявания като ХОББ, муковисцидоза, бронхит и бронхиектазии. При тях най-често биофилм-формиращи микроорганизми са Pseudomonas aeruginosa.


Основни проблеми в белодробните клиники и отделенията за интензивни грижи са инфекциозните процеси на долните дихателни пътища, които се причиняват от Грам-отрицателни бактерии.


Проблем при провеждането на ефективна антимикробна терапия е съчетаването на различни механизми на резистентност при най-често изолираните бактерии, което стеснява възможностите за провеждане на терапия само с един медикамент.


Нова и интересна насока е проучването на биологично-активни вещества, които се продуцират от микроорганизмите, обитаващи червата или по-конкретно частта от тях, която често наричаме полезна микрофлора. Човешкият микробиом се оказва съществен и до голяма степен непроучен ресурс за „идентифициране” на нови антибиотични молекули.


Нови проучвания откриват клас рибозомно синтезирани антибиотици, които се откриват в голямо количество в чревната микрофлора. Включително са изолирани антибиотични молекули от влагалищна микробна флора – които се оказват активни срещу Грам-положителни вагинални патогени.


Бактериоцините са бактерицидни пептиди, които се секретират от много разновидности бактерии, с цел елиминиране на конкуренцията. Проучването на тези активни молекули са многообещаващи, но не се прилагат в практиката. До момента основното им приложение е като консерванти в хранителни продукти.


Използването на тези вторични метаболити, продуцирани от човекия микробиом е все още в ранна фаза на проучване, но биха били нови потенциални източници за антимикробно лечение.


Тези молекули са активни към малък спектър от бактерии, но тяхно предимство е, че като цяло не засягат голяма част от естествената флора на организма, в сравнение с антибиотиците, които се прилагат в практиката.


Микроорганизмите имат възможност да комуникират помежду си посредством сигнални молекули. Което от своя страна играе жизненоважна роля по отношение появата на вирулентни характеристики, особено за формиране на гореспоменатия биофилм. Този механизъм се означава като „усещане за кворум”.


Натрупаната „инерция” за прилагане на стари и утвърдени схеми за антибиотично лечение трябва постоянно да търпи промени, поради факта, че бактериите са живи системи, които твърде бързо се променят под действието на селективния натиск от стандартно прилаганите препарати. Това от своя страна това води до прогресивно нарастване на антибиотичната и като цяло антимикробната резистентност.