Хроничната венозна недостатъчност на долните крайници е социално значим проблем, който утежнява много живота на пострадалите. Това състояние обединява всички останали, които обхващат долните крайници. При тях се развива хронична венозна недостатъчност вследствие на рефлукс и повишаване в кръвното налягане в крайните вени по долните крайници.


В етиологичния комплекс се отбелязват три много важни причини – социални, медицински и икономически. В социален аспект се разглеждат проблемите за нормални и спокоен живот на хората. От медицинска гледна точка проблемите се развиват вследствие на заболявания с продължителен и прогресиращ характер, които водят най-често до инвалидизация на болните. Подобно заболяване е чернодробната портална стеноза като усложнение на чернодробна цироза.


През икономическия поглед над заболяването се отбелязват скъпоструващите медикаменти за лечение на сърдечносъдови заболявания, които повечето хора не могат да си позволят или ги пропускат поради други причини.



Хроничната венозна недостатъчност прогресира в три стадия. През първия етап се образува специфичната венозна корона около стъпала със слаб, но бързо прогресиращ оток в глезените. През втория стадий отокът става още по-изразен, а по кожата на подбедриците се развиват кафеникави макули и постепенно се развива дерматолипосклероза. Пациентите имат симптоми за усещане за умора в крайниците, нощни болки заради крампи и сърбеж, който е различен по сила и интензитет. През втория стадий се развива характерната макулозна хипопигментация.


През третия стадий се забелязват усложнение на промените през втори стадий. Най-характерната черта за трети стадий е развитието на венозни рани или цикатрикси от предшестващи рани.


Венозната рана или венозният улкус се развива след посттромботична болест най-често и през трети стадий на хроничната венозна недостатъчност на долните крайници.


Съществуват няколко теории относно развитието на този тип рани. Сред най-честите теории, които намират приложение в клиничната практика спрямо анамнезата на пациентите, е теорията за венозната стаза, както и теориите за околокапилярните фибринови струпвания, които са характерни прояви предшестващи само венозни рани по долните крайници.


Според най-новите проучвания съществува теория, според която се ангажират факторите на растеж. Това е така наречената имобилизационна теория. Организират се факторите на растеж около мястото на венозния улкус, които нормално имат роля в тъканното възстановяване и прорастване. По този механизъм те стават отговорни и за появата на венозни рани по долните крайници.


Раната има виолетов цвят и по-рядко виолетово-червен. Развиват се по долните 1/3 на долните крайници, предимно по вътрешната част на подбедрицата и много по-рядко отвън или отпред. Формата на раните може да бъде овална или неправилна. През нея може да се забележат оголени мускулни сухожилия или кости при прогресиране на разязвяването им.


Като усложнение на този тип рани на долните крайници често се развива контактен дерматит, инфекция на раните с анаеробни бактерии, което постепенно води до развитие на гангрена на крайниците, подкожни калцификати също се забелязват като често усложнение от венозните рани. В редки случаи може да се забележат костни промени под повърхността на раните или задебеляване на мускулните фасции, сухожилия или атрофия на мускулите.

NEWS_MORE_BOX


 

Лечението на хроничната венозна недостатъчност е широкоспектърно. В консервативната терапия присъстват представители на антикоагулантните медикаменти, антиагреганти, флеботропни препарати, както и компресивни превръзки с антисептици, като разтворите на йод-повидон.


Хирургичната терапия може да включва локална некректомия, при която се отделят мъртвите кожни зони. По този начин раната се оголва и се позволява контакт с кислородната среда, което е важно за предпазване от развитие на анаеробна инфекция. Прилагат се и някои мазила, които имат кератолитици и стимулират в допълнение гранулацията и епителизацията на раната.


Антибиотиците също са важни в терапията на този тип рани. Като усложнение може да се развие аеробна или анаеробна инфекция, която да прогресира до остра кръвна бактериемия и сепсис. Сепсисът е сред най-честите причинители на летален изход, като усложнение на такъв тип рани.

 

В крайни етапи от развитие на раните и липса на резултати от консервативната и хирургична терапия се прилага авто или алопластика на кожа, при което се използват временни кожни импланти от собствените тъкани на пациента или от съвместим донор.