Хроничната травматична енцефалопатия представлява прогресиращо невродегенеративно заболяване, изразяващо се в нарушение на когнитивните функции (памет, концентрация, внимание, организиране на задачите и др.), промени в поведението на личността, а в по-късните стадии и прояви на Паркинсонизъм, промени в говора, походката и др. В основата на развитие на синдрома стои повтарящият се травматизъм в областта на главата, съпроводен или не с развитието на мозъчно сътресение и временна загуба на съзнание.

 

Кои хора са застрашени от развитието на хронична травматична енцефалопатия?


Рискова група за развитието на синдрома са спортистите, при които има тесен контакт и висока честота на травмиране в областта на главата. Това важи в пълна сила при боксъорите, футболистите, практикуващите борба, ръгби, хокей и други спортове, както и при хората, страдащи от епилепсия и тези, подложени на хронично домашно насилие. Практически всеки спорт, професия или състояние, свързано с повтарящ се травматизъм в областта на главата може да се разглежда като рисков фактор за развитие на заболяването.

 

На какво се дължи хроничната травматична енцефалопатия?

Точната причина все още не е изяснена, но се предполага ролята на повтарящият се травматизъм на главата като основна в развитието на синдрома. Макар в повечето случаи нараняванията в главата да са леки, придружени от краткотрайна загуба на съзнание и възстановяване в рамките на дни или седмици, при някои хора настъпва прогресиращ дефицит. Това важи особено при хората, преживяли няколко епизода на нарушено съзнание и при около 17% от тези индивиди се наблюдава развитието на хронична травматична енцефалопатия. Засега не е известно значението на тежестта на травмата или броя на епизодите с нарушено съзнание, отговорни за развитието на синдрома.

 

Каква е клиничната картина на хроничната травматична енцефалопатия?

Симптомите най-често остават незабелязани в самото начало, отдаващи се на различни други причини. Първоначалните признаци са нарушенията в задържането на вниманието и концентрацията, както и проблеми при запомняне на нова, макар и малка по обем информация. Емоционална лабилност, избухливост и по-агресивно поведение също са характерни симптоми.

 

С напредване на болестта впечатление правят липсата на самокритичност върху собственото поведение, което става социално неадекватно, засилване на паметовите смущения и първи прояви на Паркинсонизъм – масковидно (безизразно) лице, забавяне на движенията и походката, която е със ситни крачки и леко приведена поза на тялото и т.н.

 

В последния стадий на заболяването се наблюдава отпадане на всички когнитивни функции – внимание, концентрация, планиране и организиране на задачите; развит дементен синдром с нарушение както на краткосрочната, така и на дългосрочната памет и затруднено самообслужване, придружен често и от развит Паркинсонов синдром, промени в походката, говора и др. Проблеми при дъвкане и гълтане, очни аномалии със спадане на клепача също са наблюдавани прояви.

 

Проучванията показват, че тежестта на заболяването показва известна връзка с продължителността на практикуване на спорта, както и с броя на травматичните преживявания. Спекулативен остава все пак въпросът дали еднократна травма в областта на главата може да е достатъчна за развитие на заболяването.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Патоанатомични проучвания показват измененията, които настъпват в мозъка при този вид заболяване, като най-често се описва атрофия на мозъчната кора във фронталния дял, медиалния темпорален лоб и други области на мозъка. Общи характеристики се откриват и с болестта на Алцхаймер.

 

Спазването на стриктни указания за връщане в играта след преживяно мозъчно сътресение може да се окаже ключов момент в превенцията на развитието на заболяването