Ринопатията е следствие на повтарящи се възпаления на носната лигавица, които постепенно водят до изменение на нейната структура. Позната е още под наименованието ринит. Самото възпаление може да се дължи на различни причини – от патогенни (болестотворни) микроорганизми до някои химически или физични иританти.
 
Първоначално дразненето води до оток и зачервяване на лигавицата и то основно по носните конхи. Но в последствие тя започва да променя структурата си и все по-трудно симптомите могат да се овладеят медикаментозно.
 
По отношение на инфекциозните причинители най-често са сочени комбинираните инфекции от няколко микроорганизма. Например комбинация от стафилококи и стрептококи или внасяне на анаеробна (от бактерии, имащи отношение към гнилостните процеси) инфекция – клебсиела, хемофилус инфлуенце и други.
 
Освен бактериите, честите вирусни инфекции също могат да окажат влияние за развитието на хронична ринопатия. Възпалената лигавица води до затруднено дрениране (освобождаване от секрета) на синусите и съответно дразнене.
 
Освен инфекциозните причинители, важно значение имат и факторите на околната среда – високи температури, сух въздух или силно повишена влажност, както и някои вредни химични вещества, които се вдишват и дразнят лигавицата на носа.
 
Хормоналните промени, които съпровождат в една ли друга степен бременността, менопаузата и пубертета също могат да доведат до промени и на носната лигавица. Освен това не без значение се оказват метаболитните заболявания – диабет и подагра. Злоупотребата с медикаменти също крие опасност за развитие на ринопатия.
 

В какво се изразяват симптомите при засегнатите лица ?

Основно и водещо в клиничната картина е затруднението на дишането през носа. Най-често се повлиява от различната позиция на главата. Например в легнало положение ноздрите се запушват, докато при изправяне, постепенно носното дишане се подобрява.
 
Друг характерен симптом се оказва отделянето на секрет от носа. Като наличието му персистира и не се повлиява за дълго от прилагането на различни медикаменти. Най-често той е прозрачен или белезникав до бял, а на консистенция е жилав. При наслагване на бактериална инфекция може да придобие гноен характер – секретите променят цвета си на жълто-зелен.
 
Понякога може да се наблюдава главоболие, а от страна на очите – сълзотечение.
 
NEWS_MORE_BOX

Кои са заболяванията със сходна клинична картина ?

При възпаление на околоносните синуси, което се характеризира с хроничен ход също може пациентът да се оплаква от често запушване на носа и събиране на секрети. Но при оглед на носните ходове се вижда от къде изхожда причината за проявената симптоматика.
 
Подобни симптоми се наблюдават и при увеличението на третата сливица при деца. Най-често това е проблем на възрастта от 2 до 5 години. А при оглед от специалист се вижда увеличената лимфоидна тъкан на аденоидеата (така наречената трета сливица).
 

В какво се състои терапията при наличието на хронична ринопатия ?


От първостепенно значение е да се премахнат дразнещите фактори, било то медикаменти – например привикването към употребата на капки за нос, съдържащи ксилометазолинов хидрохлорид. Освен това ограничаване излагането на различни химични вещества в професионалната среда, ако има такива.
Като консервативна терапия се назначават адреномиметични препарати, които да свият и приберат увеличената тъкан на лигавицата. Но ако това не стане или поне не в достатъчна степен – се налага премахване на тъканта по оперативен начин. Под местна упойка се обработва тъканта в електрокоагулатор. Друг метод е конхотомията, при която се изрязва част от конхата.