Хроничната обструктивна белодробна болест е една от значимите хронични болести сред съвременното общество. Има огромно значение като нарушава качеството на живот на пациента и като една от водещите причини за смърт сред активната популация.

1. Дефиниция на проблема

Хроничната обструктивна белодробна болест е предотвратима и лечима болест с някои значими системни ефекти. Характеризира се с ненапълно обратима и прогресивна бронхиална обструкция (запушване), свързана с патологичен възпалителен отговор на белия дроб към вредни частици и газове. В тази дефиниция не е включена тази част от пациентите, при която белодробната обструктивна болест се дължи на емфизем или астма. Диагнозата трябва да се обсъжда при всеки пациент с диспнея (затруднено дишане), хронична кашлица или продукция на храчки и анамнезата за излагане на рискови фактори за болестта. Основен и най-важен рисков фактор в цял свят остава тютюнопушенето. Диагнозата трябва да бъде потвърдена чрез спирометрия (изследване на дишането).


2. Кои симптоми издават болестта?

Болестта е с изцяло белодробно засягане и се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища, което не е напълно обратимо, дори и след лечение. Обикновено то е прогресиращо и се дължи на възпалителна реакция на белите дробове към вредни частици или газове. Трите най-важни аспекта в диагнозата са:

 

  • Кашлица;
  • Продукция на храчки особено сутрин;
  • Задух при усилие.

 

Степента на тяхната изява показва тежестта на болестта. А наличието на епизоди на влошаване и усилване на симптомите се означава като екзацербация.

3. Риск сред пациентите?

Още веднъж трябва да се наблегне за тютюнопушенето като най-често срещаният рисков фактор за ХОББ. Известни са и някои генетични фактори, като водещия сред тях е тежкият наследствен дефицит на α1-антитрипсин.

 

Рискът за развите на болестта е свързан с общото натоварване с вдишани частици през целия живот на пациента. Това са предимно прахови частици с опеределена големина и болестност за пациента, като:

 

  • Тютюнев дим от цигари, лула, пури;
  • Битово замърсяване на въздуха от био-горива, използвани за готвене и отопление в помещения с лоша вентилация;
  • Промишлен прах и химически агенти особено, когато излагането на такива е особено голямо и продължително;
  • Външно замърсяване на въздуха – има сравнително малък принос за развитие на ХОББ.

 

От значение е продължителността на излагане на рисковите фактори и адекватната терапия при поява на симптомите.

NEWS_MORE_BOX

 

4. Как се поставя диагнозата хронична обструктивна белодробна болест?

Още някои аспекти от анамнезата са насочващи за диагнозата. 
 
Според наличието и тежестта на изброените три ключови симптома трябва да се мисли за обструктивна болест. Клиника за диспнея с напредващ характер или засилване при усилие е съмнителна. 
 
Отделяне на храчки или хронична кашлица, която присъства в ежедневието на пациента е изключително полезно за диагнозата. В помощ идва и анамнезата за продължително излагане на рискови фактори и най- вече за активно тютюнопушене.
 
Златен стандарт при поставяне на диагнозата при тези пациенти е провеждането на спирометрия. При нея се измерват стойностите на: форсиран витален капацитет (ФВК); форсиран експираторен обем за 1 секунда (ФЕО1).Изчислява се съотношението ФЕО1/ФВК.
 
Спирометричните резултати се изразяват в процент (%) от предвидените нормални стойности според възрастта, пола и височината на лицето. При пациентите с хронична обструктивна болест  обикновено се откриват намаляване и на  ФЕО1 и на ФЕО1/ФВК. Степента на спирометричните нарушения като цяло отразява тежестта на болестта и спомагат за нейното степенуване.
 
Според COPD класификацията има 4 степени на болестта:

 

 

Тежест на ХОББ

ФЕО1, % от предвидения

Лека

=> 80, кашлицата и нередовното отделяне на храчки са проява на болестта в тази фаза

Средна

50-79, обикновено в тази фази пациентите търсят лекарска помощ

Тежка

30-49, по- чести епизоди на диспнея и намален физически капацитет

Много тежка

<30 или симптоми на хронична дихателна недостатъчност, силно нарушено и заплашващо качество на живот за пациентите в този стадии
 

5. Какво е лечението на обструктивната болест? 

 

То изисква постоянство и тактичност, за да се постигне добър изход от болестта. Използват се предимно дилататори на дихателните пътища, за да се облекчи дишането. А когато има обостряне на възпалението в респираторния тракт е необходима антибиотична профилактика. Преустановяване на пушенето и изолиране на вредното действие на праховите частици е най-добрият лек за тези пациенти.