Под термина невропатна болка се разбира състоянието на хронична болка, често настъпващо в асоциация с определена тъканна увреда. За разлика от болката, която възниква при изгаряне, нараняване, натиск или друг тип въздействие върху тялото, невропатната болка се дължи на увреда в структурата или функцията на самите нерви. Последните от своя страна изпращат сигнали за възникване на болков стимул към определените за това центрове в мозъка. Макар понякога епизодите на болка да продължават кратко време, тяхното наличие е достатъчно сериозно да влоши качеството на ежедневна активност на засегнатия индивид.

 

Третирането на този вид болка изисква участието на съответния специалист, тъй като често невропатната болка не се поддава на стандартната болкоуспокояваща терапия.


 

Кои са причините за възникването на невропатната болка?

 

Много и разнообразни са причините, които могат да доведат до състояние, включващо в клиниката си и невропатна болка.

 

Някои от най-честите причини са:

  • Тригеминална невралгия – характеризира се с епизоди на силна, често стрелкаща болка в областта на лицето;
  • Постхерпетична невралгия – болката възниква след появата на съответните обривни единици;
  • Диабетна полиневропатия – едно от усложненията на захарния диабет. Болезнената полиневропатия често трудно се поддава на лечение;
  • Фантомна болка – това е болка, която се получава на мястото на ампутирания крайник;
  • Множествена склероза;
  • Химиотерапевтично лечение;
  • ХИВ-инфекция;
  • Алкохолизъм и алкохолна полиневропатия;
  • Паранеопластичен процес – симптоми, съпътстващи наличието на туморно образувание;
  • Атипична лицева болка – симптомите не могат да се обяснят с наличието на определена причина и др.

 

Как се изявява невропатната болка?

Симптомите на невропатната болка могат да включват усещания за изгаряне, пронизване, убождане, изтръпване или преминаване на електрически ток. Особени изяви на невропатната болка са:

  • Алодиния – усещането за болка възниква или се засилва от стимули, които нормално не предизвикват болков усет. Така например лек допир в областта на лицето може да стане причина за поява на тригеминалната невралгия;
  • Хипералгезия – чувството за болка е по-интензивно, от това което нормално би предизвикало съответния болков стимул;
  • Парестезии – това са неприятни усещания за изтръпване, пробождане или преминаване на електрически ток, които възникват без да е налице външен стимул.

Невропатната болка е по същество хронично състояние и като такова може да доведе до психическо и емоционално изтощение на засегнатия индивид и да стане причина за възникването на нарушения в съня, чувство за безпокойство или депресия.

 

Как се лекува невропатната болка?

В голяма част от случаите невропатната болка е резистентна на стандартната терапия с болкоуспокояващи средства. Подходът към лечението на това състояние е комплексен и включва терапия на подлежащото заболяване (ако това е възможно), медикаментозна терапия, физиотерапия, а при нужда и психологическа помощ.

 

Четири са основните групи медикаменти, които се използват в терапията на невропатната болка. Това са:

 

1. Нестероидни противовъзпалителни средства – това са медикаменти често използвани при лечение на фебрилни състояния и състояния, съпроводени с лека до умерена болка. Действието им се дължи на потискането на определени ензими, отговорни за освобождаването на субстанции, имащи отношение към възникването на болковия усет и развитието на възпалителна реакция. Към тях се отнасят ацетилсалицилова киселина, напроксен, ибупрофен, кетопрофен и др;

 

2. Опиоидни аналгетици – морфиноподобни субстанции, които потискат усета за болка на централно ниво. Към тази група лекарства се отнасят морфин, кодеин, оксикодон, хидроморфин, фентанил, метадон и др. Естествени опиоиди в човешкия оргазниъм са ендорфините, енкефалина и динорфина;

 

3. Адювантни аналгетици – медикаменти, които обикновено се използват в лечението на други състояния, но се открива благоприятната им роля в третирането и на хроничната невропатна болка. Това са лекарства от групата на антидепресантите и антиконвулсантите.

 

Ефектите на тези лекарства нямат общо с техния ефект по отношение на основното им приложение – в лечението на депресивните състояния или епилептичните пристъпи. Най-вероятно се касае за повлияване на определен механизъм, имащ роля в предаването на болковия импулс, или за възстановяване баланса на определени невромедиатори или химикали, играещи роля във възприемането на болковия усет.

 

Към антидепресантите се отнасят трицикличните антидепресанти, в това число амитриптилин, инхибиторите на обратния захват на серотонина (SSRI), както и инхибиторите на обратния захват на серотонина и норадреналина (SNRI).

 

Антиконвулсантите също са доказали своята роля в терапията на хроничната невропатна болка. Към тях се отнасят габапентин, прегабалин, карбамазепин и др.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Терапията с антидепресанти и антиконвулсанти се назначава в определена схема от съответния специалист, като най-често се започва с ниска доза и постепенно се покачва до достигането на максимално най-ниската, но ефективна доза при съответния индивид. 

 

Нежелани ефекти от лечението с антидепресанти е чувството за повишена сънливост, затова често се предписват преди лягане. Често срещна нежелан ефект от терапията с антиконвулсанти е чувството за сънливост, подуване на крайниците, нестабилна походка или загуба на баланс. Тези симптоми постепенно намаляват с времето.

 

Важно е да се отбележи,че ефектът не настъпва веднага. Понякога са нужни седмици, за да се отбележи подобрение в симптоматиката. Необходимо е да се изчака достатъчно дълго, преди да се отхвърли дадена терапия;

 

4. Други медикаменти – средства, използвани за нарушения в съня, при безпокойство, мускулни релаксанти, капсаицинсъдържащи кремове, кетаминови инжекции и др.