Пациентите с хронична кашлица страдат значително по-често от безпокойство, епизоди на тревожност, чувство за неудовлетвореност и депресия, което прави проблема с психоемоционална значимост.


Хроничната кашлица е персистиране на симптома в рамките на повече от 8 седмици и се нарежда като един от най-честите поводи за посещение на лекар, във връзка с респираторни проблеми.


Разпространението на проблема в различните райони варира от 9 до 33%, общо във всички възрастови групи. Хроничната кашлица преобладава при женския пол, като към момента причината все още не е установена. При проучвания се установява, че жените са със засилена чувствителност към кашлични стимули като капсаицин, тартарова и цитрусова киселина.



Диагнозата и лечението на хроничната кашлица е вероятно на подценявания в сериозността си проблем поради това, че твърде малко се знае за механизмите и причините за възникването ѝ.


Като трите най-чести причини за хронична кашлица се посочват кашличен синдром на горните дихателни пътища или upper airway cough syndrome, по-рано обозначаван като постназален дрип. Други причини са гастроезофагеалният рефлукс и бронхиалната астма.


Симптомите при тези състояния често се припокриват и нямат особена специфичност. Това е и причината да се налага задължителното им отхвърляне при пациенти с хронична кашлица, независимо от характера ѝ, нейната времева характериситика в денонощието, както и липсата или наличието на експекторация – отхрачване.


При пациенти с хронична кашлица, които са непушачи и без находка, в случай, че е проведена рентгенова снимка на гръден кош е резонно да се насочим към някоя от горепосочените причини. Към групата на тези три състояния може да се добави и неастматичният еозинофилен бронхит.


От значение е да се отбележи за пациентите на анхипертензивна терапия – срещу високо кръвно налягане, дали приемат и ACE-инхибитори, които като страничен ефект могат да доведат до проявата на суха кашлица.


Проявата на суха кашлица при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, се наблюдава при над 15% от приемащите терапията. Значително по-често тази странична реакция е налице при жени.


Като усложнения от продължителната кашлица могат да се проявят посткашличен синкоп, разкъсване на малките разклонения на бронхите, а в редки случаи, най-често при изразена остеопороза – фрактура на ребро. Друг вид усложнение, което се отразява и върху психоемоционалното състояние е инконтиненцията (незадържането на урина) при по-възрастни жени, свързана с постоянната кашлица.


Проблемът, който предизвиква кашлицата може да бъде локализиран навсякъде в дихателната система – от фаринкса до терминалните бронхиоли.


Синдромът на постназалното стичане (дрип) се състои в назална секреция, стичаща се към фаринкса и налагаща чести „почиствания” на гърлото чрез кашлица.


При повечето астматици оплакването от кашлица се съпровожда и с хриптене и чувство за задух. Но не са изключение примерите, при които кашлицата е единствен симптом.


Астма-асоциираната кашлица се проявява предимно нощем и се обостря при експозиция на дразнители от околната среда, алергени, простуда или при усилие.


При гастроезофагеалния рефлукс причината за проявата на кашлица е въздействието на солната киселина от стомашния сок върху крайната част на хранопровода. Най-често кашлицата се провокира в легнало положение и чрез микроаспирации на стомашен сок достига до бронхите. Не във всички случаи при тези пациенти е налице чувство за киселини, това е и причината да не се мисли за този проблем, дори да е налице.