Хроничната бъбречна недостатъчност е клиниколабораторен синдром, който настъпва в крайните стадии от развитието на хроничните бъбречни заболявания. Проявява се след отпадане на 70-75% от функциониращата нефронна маса и се характеризира с постепенно ограничаване на всички бъбречни функции – очистителна, хомеостатична и ендокринна. Клиничната изява на всички тези нарушения се означава като уремия.

 

Хроничната бъбречна недостатъчност се дефинира като бъбречно увреждане, продължаващо три или повече месеца, дължащо се на структурни или функционални нарушения на бъбреците, със или без намаление на гломерулната филтрация.


1. Каква е причината за хроничната бъбречна недостатъчност?

До хронична бъбречна недостатъчност могат да доведат всички хронични, двустранни и прогресиращи бъбречни заболявания – хронични гломерулонефрити, хронични пиелонефрити, бъбречна поликистоза, бъбречните усложнения при захарен диабет, подагра, амилоидоза и т.н., лекарствени нефропатии, колагенни нефропатии и др.

2. Как се развива болестта?

Развитието на уремичния синдром при хронична бъбречна недостатъчност се дължи на интоксикацията, която настъпва, поради невъзможността за излъчване от бъбреците и задръжката на крайните продукти на белтъчната обмяна (урея, креатинин, ароматни азотни вещества и др.). Значение имат и нарушенията в електролитното, осмотичното и алкално-киселинното равновесие на организма.

3. Каква е класификацията на хроничната бъбречна недостатъчност?

Съобразно нивото на гломерулната филтрация, хроничната бъбречна недостатъчност се класифицира в 5 стадия.

 

  • І стадий: бъбречно увреждане с нормална или повишена гломерулна филтрация (ГФ ≥ 90 ml/min/1,73 m 2 );
  • ІІ стадий: бъбречно увреждане с леко намалена гломерулна филтрация (ГФ 60-89 ml/min/1,73 m 2 );
  • ІІІ стадий: бъбречно увреждане с умерено намалена гломерулна филтрация (ГФ 30-59 ml/min/1,73 m 2 ) – ранна бъбречна недостатъчност;
  • ІV стадий: бъбречно увреждане с тежко намалена гломерулна филтрация (ГФ 15-29 ml/min/1,73 m 2 ) – късна бъбречна недостатъчност, преддиализен период;
  • V стадий: крайна бъбречна недостатъчност (ГФ под 15 ml/min/1,73 m 2 ) – уремия.

 

4. Каква е клиничната картина?

 

Хроничната бъбречна недостатъчност се развива бавно и постепенно.

 

Начален стадий – обикновено липсват клинични прояви. При подробно разпитване болните съобщават за полиурия (отделянето на над 2 l урина за 24h) и никтурия (нощно уриниране) – израз на осмотична диуреза, предизвикана от повишаване на азотните тела в кръвта. Налице е леко намаляване на концентрационната възможност на бъбреците с ниско специфично тегло на урината – хипостенурия.

 

Изразен стадий – започват да се манифестират различни симптоми, които се засилват с напредване на бъбречната недостатъчност.

NEWS_MORE_BOX

 

 

  • Кожата е бледа, с жълтеникав цвят, суха, с намалена еластичност, лющеща се. Проявява се с упорит сърбеж по гърба, крайниците, главата, може и да е генерализиран по цялото тяло. Сърбежът е изразен най-силно нощем, а по кожата се забелязват следи от разчесване. Друга кожна промяна, която може да се развие, е нефрогенната системна фиброза – болезнена и инвалидизираща прогресивна фиброза и задебеляване на кожата, при което са образуват плаки, папули или нодули със симетрично разположение върху глезени, долни крайници, китки, предмишници. Наблюдават се още калцифицираща уремична артериолопатия, засягаща съдовете на кожата и подкожието, придобита перфорираща дерматоза и др.

 

  • Кръвотворна система – установява се анемия. Наблюдават се нарушения в кръвосъсирването, изразени с повишена склонност към кръвоизливи – подкожни, от носа, венците, гениталиите и др.

 

  • Храносмилателна система – болните съобщават за сухота в устата, жажда, безапетитие, гадене, повръщане, коремни болки. Поради отделянето на уреята през храносмилателната система пациентите имат уремичен дъх – с миризма на амоняк.

 

  • Дихателна система – поради намалени защитни сили болните често развиват пневмонии. Задръжката на течности може да доведе до белодробен оток с поява на задух, учестено дишане, кашлица, влажни хрипове в белодробните основи.

 

  • Сърдечносъдова система – повечето болни с хронична бъбречна недостатъчност са с артериална хипертония и често развиват сърдечна недостатъчност, което допринася за бързо влошаване на болестта. В крайните стадии се развива уремичен перикардит, който има лоша прогноза.

 

  • Нервна система – болните са апатични, раздразнителни, с намалена сетивна чувствителност. С напредване на хроничната бъбречна недостатъчност се развива мозъчен оток, съзнанието постепенно се помрачава и накрая болните изпадат в уремична кома.

 

  • Костна система – характерни са упоритите и постоянни болки по костите, причините за които са комплексни – вторичен хиперпаратиреоидизъм, недоимък на витамин D, остеопороза, обездвижване.