Първа част на материала можете да видите тук

 

 


За хроничния тонзилит са характерни чести ангини (до 2-3 пъти  в годината), остри респиранторни заболявания, усещания за чуждо тяло в гърлото, оплаквания за болезнено преглъщане. Много рядко при хроничния тонзилит отсъстват оплаквания. При децата възпалителният процес се локализира не само в сливиците, но и при гълтача. Честите ринити също насочват за хроничен тонзилит.
Често при хроничен тонзилит се увеличават регионалните лимфни възли.
 


Трябва да се изключи връзката между локалния лимфаденит с наличен кариес и заболявания, засягащи носа.  
 


Лабораторните методи нямат съществено значение за разпознаване на заболяването, но са важни, за да се определи влиянието върху други органи и системи в организма.
 


Лечение и профилактика
Тъй като сливиците заемат важно място в процеса на имуногенезата и локалната защита на лигавицата на горните дихателни пътища от инфекции, при тежък хроничен тонзилит може да се пристъпи към оперативното им отделяне.  
 


Лечението на хроничния тонзилит задължително изисква цикличност. Терапевтичният курс се повтаря 2-3 пъти в годината, особено в студеното полугодие. Препоръчва се използване и на комплексни общи и локални методи на лечение, които повишават ефективността на приеманите лекарства.


При гнойни налепи на сливиците се препоръчва обиране на гнойния секрет с тампон с лекарство и нанасяне на медикамент върху повърхността им в продължение на 15-20 дни.  


При малките деца за третиране на сливиците може да се използва смес от алое и пчелен мед, смес от спиртен разтвор на прополис и глицерин, йодасепт и глицерин и др. Мазането на сливиците трябва да се прави всеки ден за месец. Заради честата аденовирусна етиология на хроничния тонзилит и продължителното пребиваване на вируса в организма при децата се препоръчва с лечебна и профилактична цел използване на интерферонова маз. Подобни препарати имат противовъзпалителен ефект и повишават имунните процеси в тъканите на сливиците и в организма. Втрива се 1 г от мазта в лигавицата на сливиците с метална шпатула ежедневно за 6 дни. Добре е това да се прави 2-3 пъти в годината.
 


При по-големите деца и възрастните начин за санация на сливиците са промивките с различни антисептични средства. Така се съчетава активно механично отделяне на гнойните налепи с антибактериално и противовъзпалително действие на лекарствения разтвор върху лигавицата на сливиците.
 


През последните години при хроничните тонзилити се отделят резистентни на антибиотици микроорганизми, увеличава се честотата на алергичните реакции при лечение с антибиотици. Затова специалисти предпочитат да лекуват тонзилита с лекарствени средства, които имат антибактериални, антимикотични и противовъзпалителни свойства и не са антибиотици.


Подобни препарати имат растителен произход и нямат негативно въздействие върху нормалната микрофлора на организма. Въпреки че са природен продукт те имат изразено противовъзпалително, дезинфекциращо, кръвоснабдяващо и болкоуспокояващо действие.  
 


При съвременното лечение на хроничния тонзилит може да се изпозва и физиотерапия. Особено при изостряне на хроничния тонзилит и с профилактична цел, когато сливиците са спокойни.
Процедурите се извършват всекидневно или през ден, 10-12 на брой. Те намаляват възпалителния процес и повишават имунната реакция на организма.
 


Препоръчително е през студеното полугодие да се правят гаргари с билкови отвари от лайка, евкалипт, невен, дъбова кора, градински чай, два пъти дневно, 15 минути преди закуска и вечер преди сън.
 


Необходимо е да се използват и общоукрепващи средства с комплексно действие – повишават локалния и общия имунитет, подобряват обмяната на веществата в засегнатите тъкани. В аптеките се предлагат подобни продукти с растителен произход.
 


Методите на локално въздействие на сливиците при хроничен тонзилит трябва да се съчетават с противоалергична и имунокоригираща терапия. Тя се провежда с контролни лабораторни изследвания.
 


Желателно е през летния сезон да се провежда санаторно-курортно лечение, като втори етап на терапията след лекарствено третиране.


Препоръчва се закаляване чрез:

  • чрез занимания със спорт, полезно е плуването, веднъж седмично;
  • взимане на хладен или контрастен душ;
  • полезна е консумацията на сладолед и хладни негазирани напитки;
  • повишаване на физическото натоварване на организма, тъй като обездвижването понижава адаптивните му сили, благоприятни са  всекидневните разходки на чист въздух преди сън;
  • добре е да се подобри хигиената на устната кухина, препоръчително е устата да се изплаква с вода със стайна температура след хранене.