Сливиците са разположени в гърлото. Те представляват натрупвания на лимфоидна тъкан.

Важна функция на тези органи е да създават оптимална микросреда за образуване и съзряване на лимфоцити, които да достигат до различни органи и тъкани и да информират организма за наличието на антигени. В сливиците се синтезира имуноглобулин А, който играе важна роля за защита на горните дихателни пътища от инфекциозни заболявания.


Образуването на антитела в лимфоидните фоликули на сливиците е много по-интензивно, отколкото в други лимфоидни органи, което се получава, заради постоянното попадане на микроби и вируси от устата на повърхността на лигавицата им. Те се намират в постоянна антигенна стимулация. По този начин сливиците изпълняват информационно-регулаторна и защитно-бариерна функция. Те определят биоценозата не само на устната кухина и носоглътката, но и на долните дихателни пътища и храносмилателния тракт. Ето защо патологичните състояния на сливиците могат да станат причина за развитие на хронични възпалителни процеси в горните дихателни пътища и мога да доведат дори до изменения в други системи на организма. Известни са над 130 заболявания, свързани с хроничното възпаление на сливиците (тонзилити). Към тях спадат фурункулоза, акне, хроничен бронхит, бронхиална астма, ревматоиден артрит и ендокардит, ревматизъм, холецистит, дисбактериоза на червата, пиелонефрит, гломерулонефрит, простатит и др. Напоследък се смята, че хроничният тонзилит има отношение и към женското безплодие. Всичко това определя колко важно е здравето на сливиците за целия организъм.


 

Причините...

Хроничният тонзилит – е инфекциознен процес, който се появява при нарушено физиологично равновесие между организма и микробите с последваща местна имунна реакция на сливиците.

Хроничният тонзилит – е едно от най-разпространените заболявания при всички възрастови групи. При децата често са засегнати сливиците при небцето и гълтача.


Анатомичното разположение на сливиците в началото на дихателния и храносмилателния тракт обуславя тяхната частична „амортизация“, тъй като са подложени на въздействието на много разнообразни вредни вещества (токсични – никотин, алкохол, химични вещества) и инфекциозни причинители. Хроничният тонзилит в детска възраст се развива вследствие на неизградената и чувствителна имунната система на детето и склонността към алергични реакции.


Патогенезата на хроничния тонзилит е свързана с микрофлората на сливиците. Честотата на наличие на b-хемолитичните стрептококи, както и преобладаването им, навежда на извода, че за етиологията на заболяването основна роля играят именно тези микроорганизми.
През последните години се откриват все повече видове патогенни стафилококи, резистентни на по-голямата част от антибиотиците.
Честото прилагане на антибиотици за лечението на тонзилита причинява почти постоянно присъствие на гъбички в микрофлората на сливиците. Стрептококите и стафилококите са част от нормалната микрофлора на организма, но стават патогенни при спад на имунитета.



Различават се две форми на хроничен тонзилит. При едната възпалителният процес се ограничава в областта на сливиците. В този случай защитната функция на сливиците не страда. При другата - локалният възпалителен процес се съчетава с общи нарушения на организма – субфебрилна температура, сърдечни болки, болки в ставите, промени в състава на урината и др.


Могат да настъпят функционални и органични нарушения на вътрешни органи и системи, заради масивното постъпване на алергени и токсини в организма, когато е нарушена защитната функция на сливиците. Тази форма дава различни оплаквания.
 


Продължение на материала можете да видите тук.