Синуитът представлява възпалително заболяване на околоносните кухини – синусите. Възпалителната реакция, която се развива не във всички случаи се дължи само на инфекциозен причинител. Лигавицата може да бъде засегната още от алергичен или автоимунен процес.


Синуитите най-общо могат да бъдат разделени на два вида – остър и хроничен. Най-често острият синуит започва няколко дни след началото на вирусна или бактериална инфекция в носната кухина, изразяваща се в хрема. При нелекуван или неправилно лекуван остър синуит той може да прерастне в хроничен.


За разлика от острия, за хроничен синуит се говори при наличие на повече от 3-4 епизода на хрема, запушен нос, болки в областта на засегнатите синуси, както и наличие на обилна секреция от носа, нарушен дренаж на кухината. Главоболието е чест симптом при възрастните, но не и при децата. Неизлекуваният синуит може да бъде скрито огнище за повтарящи се остри бронхити при деца, поради лесното разпространение на инфекцията от горните към долните дихателни пътища.



Острият синуит е с най-голяма продължителност – до 3 седмици, а за хроничния синуит продължителността на симптомите може да бъде повече от 3 месеца. Среща се и подостра форма на синуит – с продължителност между 3 седмици и до 3 месеца.


Характерно е повишаване на заболяемостта през есенно-зимните месеци, като хроничните се обострят често. Започват оплаквания като болки и тежест в засегнатите синуси, появата на обилно количество секрети от носа, които се стичат към носната кухина и/ или гърлото.


Предразположеност към хроничен синуит се наблюдава при лица, които са изложени по-често на влага, среда с повишено ниво на прахови частици, плесен и други. Обикновено се засяга младата и средна възраст, значително по-рядко деца.


Какви са усложненията от хроничния синуит?

Усложненията, настъпващи по съседство представляват засягане на близко разположени структури – например очите, където възпалителният процес преминава и последствията за зрението може да бъдат необратими. Друг често засегнат орган по съседство е средното ухо – при преминаване на бактериите през Евстахиевата тръба.


С висока честота е нарушеното дишане по време на сън. Този симптом при проява за дълъг период от време води след себе си хронично недоспиване и постоянно чувство за умора през деня.


Поради нерегулираното и в достатъчно количество поемане на кислород жизненоважни органи като мозъка страдат от недостиг. Сърдечният мускул също се натоварва, поради необходимостта за изпомпване на повече кръв към органите, за да се компенсира по-малкото количество кислород, което достига до тъканите.


Синуитната кашлица се предизвиква от стичане на секрети от носа и синусите назад и по гърлото към трахеята. Тя не е белодробен феномен. Появява се основно през нощта, в легнало положение и сутрин при раздвижване. Особено характерна е в ранна детска възраст, когато децата не могат добре да преглъщат и “издухват” носа си. Обичайно секретите се виждат при преглед, но е задължително преслушването на белите дробове, за да се изключи възможността причината да е белодробна.


За диагностиката на хроничен синуит не е достатъчна само рентгенова снимка. Необходимо е да се проведе и компютърна томография, за да се прецени необходимостта от оперативна намеса. По този начин се преценява и обемът, в който да бъде отстранявана тъканта.


Съвременен метод за лечение е назалната ендоскопия, чрез която се извършва разширяване на физиологичните отвърстия към носната кухина и се подобрява функцията. Като позитиви се посочват още минимален травматизъм на тъканта, както и краткотраен престой в болничното заведение, при липса на усложнения.


Препоръките към страдащите от хроничен синуит е възможно по-малко излагане на студ. При излизане да се пази челото като се слагат шапки, както и да се използват шалове, с които да се покрива областта на носа и синусите.