Към групата на хроничните ринити спадат причинените от продължително въздействие на различни химични и физични дразнители, повтарящите се остри инфекции, злоупотребата с капки за нос, както и някои хормонални промени в организма като диабет, бременност, менопауза и други.
Вследствие на неколкократно повтарящи се остри ринити, носната лигавица започва да се променя. В някои случаи тя задебелява – хипертрофира, а в други губи обем и атрофира. Най-важният симптом се оказва затрудненото дишане, което се дължи на стесняване на носните ходове (стеноза). Освен това хрущялната и костната тъкан също могат да бъдат увредени в различна степен и това се изразява с изкривяване на носната преграда (девиацио).Образуването на полипи и хиперплазия на носните конхи също не са изключение.
Болните се оплакват, че запушването на носа става при определена позиция и стоеж на тялото. Освен това постоянно се отделя жилав секрет, който е без гноен характер. Първоначално при установяване на хроничния ринит е нужно да се намери причината, която води до появата му и тя да се отстрани, ако това е възможно. Симптоматично решение е прилагането на адреномиметици, но ако не доведат до резултат – терапията с тях се преустановява. От значение е редовният тоалет на носната кухина. През деня се правят многократни промивки със солеви разтвори. След което се нанасят емолиентни кремове, които да омазняват лигавицата и да я предпазват от изсъхване.
Методите на физиотерапията имат за цел да подобрят състоянието и трофиката на кръвоносните съдове, които отговарят за кръвообращението на носната лигавица, като същевременно с това да се възстанови нормалният й обем и структура. Прилага се ултразвук, едновременно с поставянето на предварително напоени тампони с лекарствен унгвент, най-често съдържащ хидрокортизон.
Целта на ултразвука е по-доброто проникване на лекарственото вещество и съответно постигане на по-бърз ефект, използвайки минимално количество от медикамента. Така се намалява и степента на евентуалните му странични ефекти върху организма. Всяка процедура е в рамките на няколко минути – средно 3-4. Броят на процедурите е 10-12, но при някои болни, поради по-бързо повлияване от терапията, те могат да се редуцират и до 6-7.
Ако носната лигавица е оточна, се препоръчва електрофореза с калций, витамин Б и цинков сулфат. Чрез тях постепенно се намалява отокът и лигавицата възвръща началното си състояние.
Инхалациите също се включват към терапията на хипертрофичния ринит. Най-често прилагани са тези с етерични масла, минерална и морска вода. Някои лекарствени медикаменти като сулфонамидите също дават добри резултати при инхалиране.
При атрофичния ринит носната лигавица е с намален обем и се цели стимулиране на нейното разрастване. Доказан ефект имат електроаерозолите, съдържащи екстракти от алое и лизозим. Към тях се добавят някои етерични масла – маслиново, розово, както и витамин А, имащ епителизиращо действие.
Препоръчва се и т. н. климатолечение – пребиваване в нископланински райони, без ветрове и висока влажност. А през летните сезони добро влияние оказва морският климат.
Ако методите на консервативното лечение не доведат до ефект, се налага оперативна намеса. Използва се СО2 - лазер, който води до “изпаряване” (вапоризиране) на хипертрофиралата тъкан. Прилагането на манипулацията се извършва под действието на местна упойка.
Значително по-инвазивен метод е хирургичното отстраняване на хипертрофиралата тъкан, чрез резециране (изрязване). Процедурата се нарича конхотомия и обикновено се извършва чрез хирургични ножици или примка, като манипулацията се извършва с обща анестезия.
