Пиелонефритът е огнищно неспецифично възпалително заболяване на бъбречния паренхим и легенче, предизвикано от директното попадане в тях на бактерии. Той е най-честото бъбречно заболяване. Среща се повече при жени, поради по-късата уретра и близостта й с влагалището, от което съществуват условия за замърсяване. С напредване на възрастта и появата на аденом на простата, водещ до обструктивни нарушения в оттичането на урината, пиелонефритът става по-чест сред мъжете.

 

Как изглеждат бъбреците при хроничен пиелонефрит?


Макроскопски двата бъбрека са намалени, с различна големина. Повърхността им е неравна, с характерни различни по големина цикатрикси, които засягат неравномерно бъбрека. Образуват се деформации на повърхността на бъбрека, чашките и легенчето.

 

Микроскопски се установяват лимфоцитни инфилтрати и склероза. Около гломерулите се образува фиброза. Тубулите са с тежка атрофия. Бъбречното легенче е с хронични възпалителни промени.

 

Каква е клиничната картина?

Проявите на хроничния пиелонефрит са разнообразни, често атипични и се определят от активността на инфекцията, разпространеността на болестния процес в бъбречния паренхим и от степента на нарушение на бъбречната функция. Заболяването протича с периоди на обостряне и ремисия.

 

При обостряне на хроничния пиелонефрит температурата се повишава – от субфебрилна до септична, с втрисане, студени тръпки, появяват се болки в лумбалната област и над симфизата, дизурични смущения, сукусио реналис е силно положително. Налице са белези на обща интоксикация – адинамия, лесна умора, безапетитие. Лабораторно се установява повишена диуреза, намалено относително тегло на урината, в седимента – левкоцитурия (бели кръвни клетки в урината) , бактериурия (бактерии в урината), протеинурия (белтъци в урината).

 

При латентно протичане на болестта инфекцията през цялото време е със слабо проявена активност и оскъдна симптоматика – студени тръпки, субфебрилна температура, неприятни усещания или слаби тъпи болки в кръста, слабо болезнено или отрицателно сукусио реналис, кратковременни дизурични оплаквания, незначителна левкоцитурия и протеинурия.

 

Понякога инфекциозният процес протича безсимптомно, без клинични и лабораторни отклонения и болестта се открива в стадия на бъбречна недостатъчност.

 

Напредващото разпространение на възпалителния процес в бъбречния паренхим и ангажирането на тубуло-интерстициалния апарат води до прогресиращо нарушение на бъбречната функция. Уврежда се концентрационната способност на бъбреците, с повишено излъчване на соли и вода, със запазване на разредителната способност на бъбреците, настъпва ограничаване на бъбречния кръвоток, намалява излъчването на амоняк и Н+-йони – развива се метаболитна ацидоза. Болните са отпаднали, сънливи, лесно се уморяват, отслабват. Появява се полиурия и никтурия. Кожата става бледа, сиво-жълтеникава, суха, студена, лицето подпухва.

 

Във връзка с понижената продукция на еритропоетин (хормон, отговорен за кръвотворенето) от увредените бъбреци се развива анемия. Нарушават се бъбречните регулаторни механизми на артериалното налягане и при повечето болни се появява артериална хипертония от диастолен тип. Прибавят се оплаквания от световъртеж, главоболие, стенокардия, хипертонични кризи, сърдечна недостатъчност. Напредването на бъбречните увреждания постепенно води до развитие на хронична бъбречна недостатъчност.

 

Изследването на урината показва невисока протеинурия, левкоцитурия, бактериурия, при калкулозен пиелонефрит – и еритроцитурия. Концентрационната способност е намалена, понижена е гломерулната филтрация. С кръвните изследвания се установяват анемия, ускорена СУЕ, особено при обостряне на инфекцията.

 

Как се диагностицира?

Освен клиничната картина и лабораторната находка, особено показателни са инструменталните изследвания. Най-точна диагноза дава венозната урография – промените, които се наблюдават, са:

  • Увеличени размери на легенчето (атония, деформирани чашки, рефлукс);
  • Нарушено излъчване на контрастната материя от бъбреците;
  • Изменение във формата и размерите на бъбреците;
NEWS_MORE_BOX

 

Изотопната нефрограма дава информация за нарушения в кръвооросяването на бъбреците и секреторно-екскреторната функция, за смущения в дренажа. Бъбречната сцинтиграфия отразява натрупването на изотопа в здравите участъци, а в огнищата с болестни промени липсва натрупване. Ехографията на бъбреците показва стеснен паренхим, променен индекс паренхим/легенче – над 1; неравна граница между паренхим и легенче; намален размер на бъбрека и др.

 

Какви са усложненията и прогнозата?

Артериална хипертония, анемия, нефросклероза, хронична бъбречна недостатъчност. Заболяването протича прогресивно, възпалителният процес обхваща все нови зони от бъбречния паренхим. Крайният резултат е развитие на хронична бъбречна недостатъчност.