Хроничният панкреатит е заболяване, при което има възпалителен процес в панкреаса от дълго време или възпалението на задстомашната жлеза се появява периодично. Постепенно това хронично възпаление води до фиброза на жлезата, т.е. нормалната тъкан, която произвежда ензими и хормони, се замества със съединителна, която не е функционална. По този начин органът губи основните си функции и се разстройват редица процеси, зависещи от ензимите и хормоните.

 

Като една от основните причини за хроничния панкреатит се смята алкохолът. Около 80% от засегнатите са дългогодишни консуматори на алкохол. Има хора, които въпреки малките количества алкохол, които употребяват, се разболяват от хроничен панкреатит, тъй като имат ниска толерантност към спиртните напитки. Употребата на алкохол в много от случаите е причина и за острия панкреатит.


 

Друг фактор, който все още се проучва, е тютюнопушенето. Генетичните мутации са отговорни за развитието на хроничен панкреатит в детска възраст. Тези променени гени могат да се предават и в потомството. Определени медикаменти или нарушаване на обмяната на веществата също могат да окажат въздействие върху панкреаса и да спомогнат за появата на болестта.

 

Автоимунно заболяване също не е изключено като възможен причинител. При него имунната система не може да разпознае панкреаса като собствен орган и го атакува с антитела.

 

Тесният панкреатичен канал (каналът, през който минава сокът от задстомашната жлеза и се излива в дванадесетопръстника), блокирането му от жлъчен камък или кистична фиброза също са потенциални причинители на заболяването. При някои болни не може да се установи причината за появата на хроничен панкреатит.

 

Засегнатите са на възраст между 30 и 40 години, като мъжете по-често боледуват от жените. Симптомите, които се появяват, не са специфични само за това заболяване. Пациентите чувстват продължителна болка в горната част на корема. Тя има опасващ характер и може да се разпространява към гърба.

 

Заместването на нормалната тъкан на задстомашната жлеза със съединителна води до недостатъчност на ензимите, които са важни за правилното храносмилане. По тази причина друг симптом е диарията, при която изпражненията са с високо съдържание на мазнини. Коремът е подут и пациентите отслабват на тегло.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Липсата на нормално функционираща тъкан причинява недостиг и на инсулин, при което се развива диабет. Възможно е да се появи и жълтеница, поради увреждане на жлъчните канали.

 

Постепенно се развива панкреасна недостатъчност. Тя бива екзокринна и ендокринна:

  • Екзокринна е, когато се наруши отделянето на ензимите, отговорни за разграждането на мазнините, въглехидратите и протеините. Успоредно се стопира и усвояването на мастноразтворимите витамини.
  • Ендокринната е, когато инсулинът (хормон, чрез който се понижава кръвната захар) и глюкагонът (хормон, чрез който при нужда се синтезира глюкоза) не се произвеждат и се развива диабет.

 

Хроничният панкреатит повишава риска от рак на панкреаса. Диагнозата се поставя чрез изследване функцията на задстомашната жлеза. Вземат се кръвни проби, както и проби от фекалиите, при които се установява, че има стеаторея (изпражнения, богати на мазнини). Правят се и специфични тестове. От образната диагностика ултразвукът може да е показателен за това заболяване, прави се и скенер при необходимост.

 

Тъй като пациентите чувстват болка, се предписват обезболяващи медикаменти. Напълно трябва да се откажат алкохолът и цигарите, тъй като влошават симптомите. Необходимо е да се набавят липсващите панкреасни ензими, за да може пациентите да обработват поетата храна. Това става чрез пероралното им поглъщане. Ако се развие диабет, се лекува по съответния начин. В някои случаи усложненията от хроничния панкреатит налагат и хирургична намеса.