Хепатит C хронифицира при до 80-90% от пациентите и нелекуван във времето може да доведе до цироза и хепатоцелуларен карцином – около 20% от пациентите с HCV (Hepatitis C Virus) развиват цироза в следващите 20 години. Прогнозата е по-лоша и вероятността и бързината, с която може да се развие цироза и хепатоцелуларен карцином са по-големи при наслагване на коинфекция с хепатит B.

 

Повечето от пациентите с хепатит C остават асимптомни или олигосимптомни – с чувство на хронична умора, лесна уморяемост, може да има тъпа болка епигастрално или в дясното подребрие, рядко иктер и др. С прогресирането на заболяването могат да се проявят симптоми на усложнения от портална хипертония и хепатална синтетична дисфункция – езофагеални варици и кървене с хематемеза, хепатална енцефалопатия, сомнолентност, асцит и др. В някои случаи при пациенти с хепатит C може да се развие и мембранопролиферативен или рядко IgA гломерулонефрит, които могат да бъдат всъщност първа находка. При всички случаи при установяване на мембранопролиферативен или IgA гломерулонефрит трябва да се изследват HBs Ag и anti HCV. В повечето случаи първа проява на заболяването са екстрахепатални симптоми – артралгии, парестезии, миалгии, пруритус, лихен планус, тромбоцитопенична пурпура, синдром на Сьогрен и др. Обикновено при физикален преглед при пациентите с хепатит C не се откриват патологични находки, когато все още не се е стигнало до усложненията на заболяването.


 

Трансмисията на хепатит C е по кръвен и полов път, както и вертикална трансмисия – от майката на плода. Особено рискови групи са наркомани, употребяващи инжекционни наркотици и мъже правещи секс с мъже. По отношение на кръвния път, в миналото голяма част от инфекциите са ставали при хемотрансфузии, но след въвеждането на тестовете за хепатит C на донорската кръв след 1992г. драстично спадна честотата на хепатитни инфекции след медицински манипулации. И все пак се случва – при контаминация на ендоскопия, при колоно- и гастроскопия, при операции, стоматологични операции и др.

 

Изключително важно за диагнозата на хепатит C е скрининговото изследване на чернодробните трансаминази – АСАТ, АЛАТ, както и Anti HCV антитела. Наличието на положителен резултат за антитела обаче не дава информация дали инфекцията е сегашна или е прекарана – спонтанно излекуване на остър вирусен хепатит C се наблюдава при около 15-20% от пациентите. При по-голямата част обаче, инфекцията хронифицира. За да се отдиференцира сегашна от минала инфекция, се изследва HCV RNA – PCR тест за количествено установяване на вирусна РНК. В България целогодишно се провеждат и безплатни и анонимни скринингови изследвания за хепатит B, C и HIV в т.нар. „чекпойнт“ центрове по сексуално здраве.

 

В наши дни, за щастие, хепатит C се превърна в едно лечимо заболяване със създаването на голям брой антивирусни препарати – основен представител, на които е Ribavirin. Успехът на лечение на хепатит C е над 95%. Целта на терапията е, от една страна, ерадикиране на вируса, а от друга, предотвратяване развитието на цироза и хепатоцелуларен карцином. При установяване на остра хепатит C инфекция пациентът се проследява следващите шест месеца и при персистиране на инфекцията се инициира лечение с противовирусни медикаменти. Пациентът се счита за оздравял при приключване на 12-седмичния цикъл на лечение и липса на вирусна РНК 12 последователни седмици. Не трябва да забременняват пациенти с неизлекуван хепатит C, както и техните партньори, както и по време на терапия и шест месеца след терапията, поради риска от тератогенни ефекти върху плода.